Читать «Лабиринтът на отраженията» онлайн - страница 15

Вече без да прибягвам до гласовото управление, изключих „Windows-Home“, изпаднах в триизмерната нортънова таблица, отидох на диск „D“, където се съхраняваше цялата виртуална плячка плюс малка колекция вируси. Ето го файла на „ябълчицата“ — мегабайт и половина. Прилича на най-обикновен документ за текстовия редактор „Advanced-Word“. Впрочем, към него са прикачени още две нищо и никакви файлчета на… защитни програмки? Пуснах сканиращата програма, разработена точно за такива изненади.

Аха. Точно така. Програми-идентификатори, които са длъжни да унищожат файла, ако той попадне в чужд компютър.

Наясно сме с тия номера. И отдавна сме се застраховали — програмите-идентификатори просто не виждат моя компютър. Съхранявам на диск „D“ точно такива опасни неща.

Вътре в самия текстови файл скенерът също откри изненада: някаква малка програмка, която най-вероятно се включва при опит да бъде прочетена информацията. Друго не бях и очаквал. Изкопирах файла първо на магнитна, после и на лазерна дискета. И се заех с изтърбушването на ябълката от градините на Ал-Кабар.

Оказа се невъзможно ликвидирането на защитните програми, без да се унищожи текстът. Наложи се просто да ги „зашеметя“, да ги извадя от работен режим. После се заех с изненадата от пълнежа. Разрязах файла на двайсет парченца, отделих защитната програма. Тя се оказа абсолютно непознат полиморфен вирус, който — а това вече беше неприятно! — бе успял да се закачи за моя компютър. След два часа работа, от която се откъсвах само за да изпия таблетка аспирин и да отида до тоалетната, стана ясно, че няма да се справя с вируса.

Вече беше късна вечер — време, в което хакерите току-що са се хванали за работа. Опаковах вируса с част от текста и се обадих на Маниака.

Наложи ми се да изчакам около две минути, докато вдигне слушалката. Провървя ми — като нищо вече можеше да броди из виртуалността, безразличен към звънци, пожари, наводнения и всички останали досадни житейски проблеми.

— Моля?

— Маниак, аз съм.

Гласът на хакера леко омекна.

— Привет, Льоня. Какво има?

— Нов вирус за твоята колекция.

— Дай го насам! — каза Маниака и светкавично затвори слушалката.

Включих модема и изпратих изненадата на Ал-Кабар в хищните ръце на създателя на вируси. Извадих от хладилника хляб и салам и отидох в кухнята да сложа чайника. Със сигурност Маниака ще си поиграе с вируса към половин час. Около десет минути ще го разбива, после около двайсет минути ще се наслаждава на структурата му, ще се смее, отбелязвайки неудачните решения и ще се мръщи, когато намира онези ходове, които лично на него още не са му хрумвали. Той се занимава със създаването на нефатални вируси от времената на Московската Конвенция, която се бе примирила с неизбежното и бе легализирала изработката им. Прави добри вируси, които могат да накарат всяка машина да увисне, без да унищожават заложената в нея информация.

Но Маниака позвъни след три минути.

— В Ал-Кабар ли си гостувал? — попита той с меден глас.

— Да — нямаше смисъл да лъжа. — Как се справи толкова бързо?