Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 8

Сребристите му очи проблеснаха. Елин едва се сдържа да не грабне единия кинжал и да го хвърли по него.

Но точно в момента прекалено много зависеше от него, за да го убива. Доста време бе имала за размисли върху това как и какво иска да направи. Нямаше да спечели нищо, ако сложеше край на всичко още тук и сега. Особено при положение че между Аробин и Каол се мътеше нещо.

Вероятно затова кралят на асасините я беше примамил тук – за да го види с Каол... и да се поколебае.

– О, да – отвърна той. – И аз не бих искал отново да попаднеш в Ендовиер.

Макар че, ако трябва да съм откровен, последните две години са те направили още по-възхитителна. Зрелостта на жена ти отива и изглеждаш превъзходно. – Той килна глава настрани и Елин се досети какво ще каже още преди да се е поправил. – А може би е от кралската корона?

От цяло десетилетие не бяха говорили така прямо за наследството ù и за титлата, която той самият ù помогна да изостави и намрази. От време на време я споменаваше уж мимоходом, за да ù напомни, че му е длъжница. Но нито веднъж не я бе нарекъл с истинското ù име – дори когато я намери на замръзналия речен бряг и я отнесе в Гилдията на асасините.

– И защо реши, че проявявам интерес към нея? – попита небрежно тя.

Аробин сви широките си рамене.

– Човек не бива да вярва на клюки, но преди около месец от Вендлин се чу новина, че една изгубена кралица спретнала доста зрелищно посрещане на вражески легион от Адарлан. Всъщност, ако не се лъжа, прозвището, което изтънчените ни приятели от империята са ù отредили, е „огнедишаща кралска кучка“.

В интерес на истината, това ù се стори забавно – дори ласкаещо. Знаеше, че рано или късно ще плъзне мълва за сблъсъка ù с генерал Нарок и тримата други валгски принцове, пропълзели като змии в човешки тела. Просто не беше подозирала, че ще се случи толкова скоро.

– В наши дни хората вярват на какво ли не.

– Така си е – съгласи се Аробин.

В отсрещния край на пивницата тълпа пияници изрева възторжено на бойците в ямата. Кралят на асасините обърна поглед към тях с бледа усмивка на лице.

От почти две години Елин не се беше нареждала сред същата тази тълпа, наблюдавайки как Сам предизвиква значително по-слаби бойци, за да припечели достатъчно пари за бягството им от Рифтхолд и Аробин. Няколко дни по-късно тя се озова в затворнически фургон на път към Ендовиер, а Сам...

Така и не разбра къде бяха погребали Сам, след като Рурк Фаран – протеже на Йоан Джейн, разбойническия главатар на Рифтхолд – го бе изтезавал и убил. Тя уби Джейн собственоръчно, запращайки кинжал в месестото му лице. А Фаран...

По-късно научи, че Фаран намерил смъртта си в ръцете на телохранителя на Аробин – Уесли, като отмъщение за стореното на Сам. След това пък Аробин бе убил Уесли, за да изглади взаимоотношенията между Гилдията на асасините и разбойническия главатар. Не че това я засягаше. Поредният дълг.

Можеше да почака, беше се заредила с търпение.

– Значи вече работиш от тук? Какво стана с Крепостта? – продължи тя с равен тон.

– Някои клиенти – провлачи Аробин – предпочитат срещи на публични места.