Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 19

Глупачката ù обърна гръб. Дори не видя как Елин изважда един от ножовете си.

Твърде далеч бяха стигнали.

Жената вдигна грациозно дългия си крак и стъпи на малкото хлъзгаво стълбище, водещо към каменната пътека. Елин прецени разстоянието до най-близките изходи и дълбочината на поточето от мръсни води, шуртящо в центъра на тунела.

Беше достатъчно дълбоко да погълне човешко тяло, ако се стигнеше дотам. Тя се промъкна зад жената толкова близо, сякаш бяха любовници, и притисна острието на кинжала си към гърлото ù.

6.

И – маш право на едно изречение – прошепна Елин в ухото на телохранителката, впивайки ножа още по-надълбоко в кожата на врата ù. – Едно изречение, с което да ме убедиш да не проливам кръвта ти по земята.

Жената слезе от стъпалото и не прояви глупостта да посегне към скритите оръжия на хълбоците си. Така или иначе не можеше да ги достигне в това си положение. Тя преглътна и гръклянът ù подскочи под острието на кинжала.

– Водя те при капитана.

Елин притисна ножа още повече към гладката ù кожа.

– Не звучи толкова примамливо за човек, допрял оръжие до гърлото ти.

– Преди три седмици той изостави поста си в двореца и избяга. За да се присъедини към каузата ни. Бунтовническата кауза.

Коленете на Елин заплашиха да се подвият.

Беше пропуснала да включи бунтовниците в плана си, но и те имаха да разчистват сметки с нея след убийството на Арчър Фин миналата зима. Дори Каол да работеше с тях.

Потуши мисълта, преди да я е връхлетяла с пълна сила.

– А принцът?

– Жив е, но още се намира в двореца – обясни шепнешком бунтовницата. – Достатъчно ли ти е да свалиш ножа?

Да. Не. Щом Каол сътрудничеше на бунтовниците... Елин насочи ножа надолу и отстъпи назад към петното лунна светлина, изливащо се от решетката над тях. Бунтовницата се завъртя и посегна към един от своите ножове. Елин изцъка с език. Пръстите на жената спряха върху лъснатата дръжка.

– Така ли ми се отплащаш, задето те пощадих? – Елин свали качулката си. – Не разбирам защо се изненадвам.

Бунтовницата пусна ножа си и махна собствената си качулка, разкривайки

красивото си, загоряло лице – сериозно и лишено от всякакъв страх. Тъмните ù очи се впиха изпитателно в Елин. Съюзник или враг беше?

– Обясни ми защо си тук – подхвана тихо бунтовницата. – Капитанът твърди, че си на наша страна. Но тази вечер се скри от него в „Подземието“.

Елин скръсти ръце и облегна гръб на влажната каменна стена зад себе си.

– Първо ми се иска да чуя името ти.

– Името ми не те засяга.

Елин вдигна вежда.

– Чакаш отговори от мен, но отказваш да отвръщаш на моите въпроси. Нищо чудно, че капитанът не те взе със себе си на срещата. Трудно е да играеш играта, без да знаеш правилата ù.

– Чух какво се е случило през зимата. Проникнала си в склада и си изтребила много наши хора. Заклала си цял куп бунтовници... мои приятели. – Безизразната маска на спокойствието не напусна лицето ù нито за миг. – А сега се очаква да повярвам, че през цялото време си била на наша страна. Имам причина да си мълча.

– Не ти ли се струва редно да отмъстя на хората, отвлекли и пребили приятелите ми? – пророни спокойно Елин. – Да откликна с насилие, когато заплашат да ги убият? Да изкормя себичното нищожество, заради което убиха скъпия ми приятел? – Тя се отблъсна от стената и тръгна към бунтовницата. – Искаш да се извиня? Да ти падна на колене заради случилото се? – Лицето на жената не издаваше нищо – или защото бе добре тренирана, или от откровено бездушие. Елин изсумтя. – Така си и помислих. Затова ти предлагам да ме заведеш при капитана и да ми спестиш нравоученията.