Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 12

Изненадан съм, че не си ги забелязала на пристанището.

– За мен всичките са чудовища.

Но Каол не изглеждаше като тях. Слава богу!

Той зачака.

Тя също.

Елин проговори първа.

– Това ли е услугата? Да ти кажа какво знам?

Нямаше смисъл да отрича, че знае истината – нито да пита как е разбрал, че я знае.

– Отчасти.

Тя изсумтя.

– Две услуги на цената на една? Колко типично.

– Просто две страни на една и съща момента.

Елин впери равнодушен поглед в него и заговори:

– След дългогодишни опити кралят е успял да се докопа до някои стари тайни и нечувана, архаична мощ, с чиято помощ е способен да неутрализира чуждата магия, докато в същото време призовава древни демони и ги вселява в човешки тела за нарастващата си армия. Използва пръстени и нашийници от черен камък, чрез които демоните проникват в телата, и преследва някогашни магьосници, тъй като техните дарби улесняват задържането на тварите. – Истина, истина, истина... но не цялата истина. Спести му за Знаците и Ключовете на Уирда. За тях не би споделила нищо с Аробин. – По време на престоя ми в двореца срещнах няколко от обсебените мъже, хранеха се от силата и ставаха все по-могъщи с всеки изминал ден. А докато бях във Вендлин, се изправих лице в лице с един от генералите му, който бе пленен от обладан от демони принц с невъобразима мощ.

– Нарок – пророни замислено Аробин. Дори да беше ужасѓн или шокиран, лицето му не го издаде.

Елин кимна.

– Те поглъщат живота. Толкова всесилен принц може да изсмуче душата ти, да се храни с теб. – Тя преглътна и по езика ù полепна същински страх. – Мъжете, за които говориш – онези командири, имат ли нашийници, или пръстени? – По ръцете на Каол не беше видяла нищо.

– Само пръстени – отговори Аробин. – Има ли разлика?

– Доколкото знам, само с нашийник може да се задържи истински принц, пръстените са за по-маломощни демони.

– Как ги убиваш?

– С огън – отвърна тя. – Успях да убия принцовете с огън.

– Хм. Но не с обикновен огън, предполагам. – Тя кимна утвърдително. – А ако носят пръстен?

– Пред очите ми убиха един такъв с меч в сърцето. – Каол бе убил Каин по този начин. Това ù даваше надежда, но... – Онези с нашийниците навярно трябва да бъдат обезглавени.

– А хората, чиито тела са били превзети... свършено ли е с тях?

Умолителното, облекчено изражение на Нарок изплува пред очите ù.

– Бих казала – да.

– Искам да заловиш един от тях и да ми го доведеш в Крепостта.

– Забрави – отсече тя. – И защо ти е?

– Надявам се да ми каже нещо полезно.

– Залови си го сам – тросна се тя. – На мен ми дай друга задача.

– Само ти си оцеляла след сблъсък с тези същества. – В погледа му нямаше нито капка състрадание. – Залови ми някой от тях при първа възможност. Тогава ще ти помогна да освободиш братовчед си.

Дори мисълта отново да се изправи пред някой от Валгите, макар и по-слаб...

– Първо ще спасим Едион и чак след това ще рискувам живота си, за да ти хвана демон.