Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 5

— Наближаваме границата на разрешената територия, Рин. След тридесет секунди ще променя посоката на полета.

— Продължавай в същата посока — нареди той, макар да знаеше, че е безполезно.

— Не мога да наруша заложените в мен заповеди, сър. Знаете това. Променям курса… сега.

Играчката започна широк плавен завой. Рин стисна юмруци, горещи сълзи запълниха очите му. Винаги беше едно и също, но той все се опитваше, като муха, блъскаща се отново и отново в невидимото стъкло на прозореца.

— Сега накъде, Рин? — съчувствено попита Играчката.

— Не ми пука. Накъдето и да е — Рин разсеяно гледаше екраните, а Играчката летеше, после каза: — Не, искам да се потопим. Намери ми нещо за убиване…

Часове наред Рин използваше Играчката за унищожаване на главоноги — още седем, но не толкова големи като първата си жертва. Гигантските главоноги отдавна се бяха заселили в крайбрежните води на Антарктика. Според обучаващите програми по естествена история видът се наричаше Architeuthis и предпочиташе живота в студена вода, защото в по-топла кръвообращението му не се справяше със снабдяването с кислород. Но И други, по-малки видове главоноги вече преобладаваха в антарктическите морета, заедно с големите червеи и други отпадъчни продукти от Генетичните войни. Възможностите на местната хранителна верига бързо намаляваха и Рин се чудеше какво ще стане, когато бъдат изразходвани.

Рин се умори от своето неравностойно преследване и заповяда на Играчката да се върне в убежището. От дока Рин отиде направо в жилището си, махна дрехите и за дълго остана под душа. Винаги, след като задоволеше желанието си да убива главоноги, се връщаше с твърде силното усещане, че се е въргалял в слуз…

След душа той навлече дълга роба и отиде в хола. Отпусна се на широкия кръгъл диван и каза:

— Искам да се видя с Дейвин.

— Разбира се — отвърна безтелесен глас.

Изневиделица един мъж се появи пред Рин. Изглеждаше на възраст между тридесет и четиридесет години, в черната му брада се забелязваха и бели косъмчета, беше облечен в черна роба. Ухили се на Рин.

— Как сме днес, момчето ми? — попита той.

— Както винаги — вяло каза Рин. — Имам нужда да поговорим.

— Нали затова съм тук — каза Дейвин. Той махна към най-близкия стол. — Може ли?

Рин кимна, продължавайки играта. Дейвин не беше нищо, освен триизмерно изображение и не се нуждаеше от столове.

— Та какъв ти е проблемът? — попита Дейвин, щом „седна“.

Рин му разказа безплодния си разговор с Елоите. Когато свърши, Дейвин въздъхна и каза:

— Наистина ли си толкова изненадан от резултата? И преди си водил подобни спорове с Елоите. Защо си очаквал, че може да са се променили?

— Не те, а аз. Аз се промених. По-възрастен съм. И скоро ще рухна.

— Рин, даже ако убедиш Елоите да те пуснат, Централната програма никога няма да позволи това.

— Но Елоите имат власт да променят Централната програма — каза Рин.