Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 102

— Исусе Христе! — възкликна той. Беше му хрумнала още една причина защо съжалява за раздялата с Джан — липсваше му неговата майка. Майлоу влезе в залата за управление и Карл веднага се обади:

— Майлоу, засичам с радарите пет въздушни кораба, които се движат към нас от югозапад.

Майлоу неволно огледа небето, но естествено още нямаше нищо за гледане.

— Флотилията… онази флотилия от юг, за която говореше Робин. След колко време ще бъдат тук?

— Летят съвсем бавно — каза му Карл, — само с тридесет и пет мили в час. Ако останем на място, изчисленията показват, че ще се срещнем в 10 часа и 50 минути…

Майлоу с раздразнение чу намесата на Ашли:

— Дай да се размърдаме и да им видим сметката!

— Ашли, според мен ще бъде по-добре — сдържано каза Майлоу, — ако ги оставим те да дойдат при нас. Нямат радари и затова ние само ще си чакаме в облаците, а като наближат, ще им поднесем страхотна изненада. Май така е по-забавно, нали?

— Ами да, сигурно! — недоволно потвърди Ашли.

„И двамата се превръщаме в хлапета“, горчиво си каза Майлоу. Само че тя се разпадаше по-бързо от него. С копнеж се сети за машината на Робин, която без полза стърчеше над външния корпус. След битката трябваше да опита дали Ашли би му позволила да влезе в машината и да си поиграе със системата за управление. Но не му се вярваше да позволи…

Все по-близката сграда вдъхваше чувство за сигурност. И след случката с вампира-дебелак пустошта с нищо не ги заплаши. Джан размишляваше за какво всъщност говореше Робин, когато каза, че отговорът на въпроса й за срещата с летящата машина е „в нейните ръце“. Огледа първо едната си длан, после другата. И тогава забеляза пръстена, даден й от Робин. Дали това е отговорът!

— Робин, това ли е? Пръстена?

Тя го накара да спре и го хвана за раменете, обърнат с лице към нея.

— Пръстенът ли е средството? — попита отново, но той й отвърна само с плосък поглед.

Тя бавно го настани да седне, после свали пръстена от ръката си и го огледа придирчиво. Прехвърляше го в дланите си, но не й приличаше на нищо повече от обикновен пръстен. Накрая Джан опита да натисне камъка, който потъна в златния кръг с леко щракване. Тя затрепери от възбуда. Да, точно пръстенът криеше решението! Погледна в очакване нагоре, където незнайно защо Небесният Ангел висеше неподвижно сред ниските облаци. Надяваше се всеки миг да зърне устремно спускащата се към нея летяща машина на Робин…

Дългите минути се точеха една след друга, но машината не се появи. Тя отново и отново натискаше диаманта, но накрая с отвращение спря опитите си.

— Чудесата май са на привършване — промърмори и пак накара Робин да стане. Явно пръстенът си беше пръстен и нищо повече. Пръстен с твърде хлабав обков на камъка.

Продължиха напред, Джан все поглеждаше нагоре за всеки случай, макар да знаеше, че прилича на удавник, търсещ спасение в сламка. Не след дълго започна да се чуди защо флотилията не тръгва. Дали пък Ашли не се канеше да си направи някаква жестока шега с тях? Дали няма да ги изчака, докато стигнат целта си, и в последния момент да ги изгори с лазер? Би й подхождало.