Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 10

— Татко, студено ми е — сърдито каза тя. — На всички ни е студено. Вече стана прекалено. Погледни, можеш да видиш дъха ми! — Тя дъхна силно, за да му покаже облачето мразовита пара.

— Като казваш „ние“, мило мое котенце, предполагам, че имаш предвид твоята пъстра група от разглезени аристократични копелета. Несъмнено те са настояли да дойдеш и да говориш с мен, въпреки, че ти е добре известна моята заповед да не бъда безпокоен.

Лицето й потъмня.

— Остави на мира моите приятели. Дойдох по своя воля. Това не може да продължава. С колкото и дрехи да се навличам, студът е непоносим.

Той погледна дебелата кожена наметка на раменете й. Тя наистина рядко обличаше нещо, което би скрило очертанията на нейното тяло и явно оплакването беше искрено, но не можеше с нищо да й помогне. Той се усмихна и каза:

— Мило мое котенце, след не много продължително време ще потеглим в обратна посока и ще се насочим към дома.

— И колко ще трае това „не много продължително“ време? — недоверчиво попита тя.

Той уклончиво сви рамене.

— Може би ден, най-много два.

— А защо не сложиш край на глупавата сделка, която си сключил с онези други Небесни Господари, каквато и да е — каза тя, като махна с ръка към прозореца, — и просто да заповядаш „Господарят Мордред“ да обърне още сега. Нека те да продължават смешното си търсене на съкровища или каквато там лудост ги е прихванала.

— Все още не е възможно, скъпа моя дъще — измърка той с предполагаемо най-убедителния си тон.

Обикновено това въздействаше на почти всеки, с изключение на неговата жена и дъщеря му. И сега не успя. Тя високомерно му хвърли гневен поглед.

— Скъпи ми татко — тя се подиграваше на неговото мъркане, — а защо, всъщност, не е възможно?

— Въпрос на чест. Дадох им моята дума.

Разбира се, истината беше съвсем друга. И ако се съди по изражението на Андреа, тя подозираше каква е.

Дукът раздразнено забеляза, че вратите пак се отвориха. Барон Шпанг се връщаше. Той се поклони първо на дука, после и на дъщеря му.

— Сир, трябва неотложно да ви предам съобщение — каза той с многозначителен поглед към Андреа.

Дукът каза:

— Можеш да си тръгваш, котенце.

— Нищо ли няма да направиш да спреш този студ? — попита тя.

— В момента нищо не мога да направя. Бъди търпелива.

— Щом е така — каза тя, гледайки го злобно, — аз имам намерение да направя нещо. Единственото решение е да си взема някой в леглото, за да ме топли. А ако стане по-студено, май ще ми трябват двама. — Тя се обърна към барон Шпанг. — Дали сте склонен да направите такава услуга на любимата дъщеря на вашия повелител?

Баронът й се усмихна несигурно, опитваше се да скрие изражението на лицето си в буйната червеникава брада. Дукът уморено се запита дали барон Шпанг вече не е правил подобни услуги. Въпреки усилията на монахините, въпреки побоищата и заплахите с адския огън, за да бъде създаден един образец на целомъдрието, Андреа бе успяла да загуби девствеността си, преди да навърши петнадесет години. Имаше твърде силни сексуални желания също като майка си и според доносите, ги задоволяваше при всяка появила се възможност. Той каза с усмивка: