Читать «Пътят на кинжала» онлайн - страница 429

Гарет Брин бе построил войската си в широка колона, конница и пехота — всички подредени изрядно и скрити сред дърветата. Бледото слънце просветваше по излъсканите им нагръдници, шлемове и върхове на пики. Конете тъпчеха нетърпеливо с копита в снега.

Брин подкара якия си дорест кон да я посрещне преди да е стигнала при Заседателките, очакващи я на конете си, на широката поляна между двете колони. Усмихна й се зад решетките на предпазителя на шлема. Окуражителна усмивка.

— Чудесна сутрин за такова нещо, майко — рече той. — Моля.

Тя само кимна и той застана зад нея, редом до Сюан. Която този път не започна незабавно да му се пени. Егвийн не беще сигурна що за съгласие се бе получило между Сюзан и него, но Сюан напоследък рядко ръмжеше по адрес на Брин, поне пред Егвийн, и никога в негово присъствие. Егвийн изпита благодарност, че сега той е тук, зад нея. Амирлинския трон не можеше да позволи на своя пълководец да разбере, че има нужда от неговата увереност, но тази сутрин тя наистина много й трябваше.

Заседателките бяха подредили конете си в редица в края на дърветата и още тринадесет Сестри бяха яхнали своите малко по-настрани и следяха бдително Заседателките. Романда и Лелейн пришпориха животните си напред почти едновременно и Егвийн едва потисна въздишката си, докато я приближаваха, с развени зад тях наметала и мятащи сняг копита като в атака. Съветът й се подчиняваше, защото нямаше друг избор. Подчиняваха се по въпроси, свързани с войната с Елайда, но, Светлина, как се запъваха само за всяко нещо — дали е свързано, или не е свързано с войната. Окажеше ли се, че не е, да измъкнеш нещо от тях бе все едно да го измъкнеш от захапката на патица! С изключение на Шарина, те можеха да намерят повод да спрат приемането на по-възрастни жени. Дори Романда беше впечатлена от Шарина.

Двете спряха точно пред нея, но преди да отворят усти, тя заговори:

— Време е вече да се заловим за делото, дъщери, и не е време сега за празни приказки. Действай. — Романда изсумтя, макар и сдържано, а Лелейн я изгледа така, сякаш и на нея й се искаше да го направи.