Читать «Пътят на кинжала» онлайн - страница 3

— Мястото на срещата трябва да е точно пред нас — каза изведнъж Серайла, тъкмо когато Етениел видя съгледвача, изпратен напред от Балдер — потаен мъж на име Ломас, носещ гребен с лисича глава на шлема си — да дръпва юзди на превала на тесния проход. С наклонена пика, той подаде с ръка сигнала, означаващ: „Пред нас е мястото за среща.“

Балдер се обърна и изрева команда на ескорта да спре — решеше ли, че трябва, знаеше как да изреве — а после пришпори дорестия си кон, за да настигне нея и Серайла. Щеше да е среща между стари съюзници, но докато преминаваха покрай Ломас, Балдер му даде с ръка рязка команда: „Бди“; случеше ли се нещо непредвидено, Ломас щеше да подаде сигнал на ескорта да се втурне напред и да измъкне кралицата си.

Етениел леко въздъхна, когато Серайла кимна одобрително на командата му. Стародавни съюзници, но времената подхранваха подозрения като мухи на торище. Това, с което се бяха заловили, само разбъркваше купчината тор и караше мухите да забръмчат. Твърде много владетели на юг бяха загинали или изчезнали безследно, за да може тя да изпитва удобство от това, че носи корона. Твърде много земи бяха подложени на разгром с усърдие, неотстъпващо на усърдието на безчетна орда тролоци. Който и да беше, този ал-Тор имаше да отговаря за твърде много неща. Твърде много.

След превала, където остана Ломас, проходът се разтвори към плитка долчинка, твърде малка, за да се нарече долина, покрита с твърде нарядко израснали дървета, за да се нарекат горичка. Кожолистът и синкавата ела, и пиниите с тройни иглички се задържаха все още свежи, наред с няколкото дъба, но всичко друго бе покрито с жълто-кафяв листак или съвсем оголено. Южно обаче се намираше онова, което бе направило от това място подходящ избор за срещата. Тънък като колона от сияеща златиста дантела шпил лежеше леко наклонен на една страна, отчасти заровен в голия скат на хълма, и стърчеше на цели седемдесет крачки над върховете на дърветата. Всяко дете в Черни хълмове, достатъчно голямо да се отскубне от престилката на майка си, знаеше това място, но на четири дни път наоколо нямаше и едно селце, нито пък някой щеше да се приближи и на десет мили дотук по своя воля. Историите за това място разказваха за безумни видения, за оживели мъртъвци и за самата смърт, ако докоснеш шпила.