Читать «Пътят на кинжала» онлайн - страница 15

— Ако мога да попитам — промълви предпазливо тя, — защосте довели нея? Помолих за друга. — Белдеин си нямаше Стражник, въпреки че беше Зелена — издигната беше до шала едва преди три години, а Зелените бяха особено придирчиви за първия — но ако започнеха да й водят която на тях им хрумне, следващата сигурно щеше да е с двама-трима Стражници. Смяташе, че ще може да се справи с още две за днес, но не и ако една от тях имаше дори един Стражник. А се съмняваше, че ще й дадат друга възможност с която и да е от тях.

— Катерин Алрудин е избягала снощи — избълва с яд Тиалин и Верин зяпна.

— Позволили сте й да избяга? — избухна тя, без да мисли. Умората не беше извинение, но думите се заизливаха от устата й, без да може да ги спре. — Как сте могли да проявите такава глупост? Тя е Червена! И нито е страхливка, нито е немощна в Силата! Кар-а-карн може да се окаже в опасност! И защо не сте ни казали?

— Разбра се едва тази сутрин — изръмжа една от Девите. Очите й бяха като лъскави сапфири. — Една Мъдра и двама Кор Дарей са били отровени, а гай-шайн, който им е поднасял пиенето, е намерен с прерязано гърло.

Ерон повдигна вежди и изгледа хладно Девата.

— Тя към теб ли се обърна, Караюин? — Двете Деви се захванаха най-усърдно със задачата да крепят Белдеин. Ерон само изгледа Тиалин, но червенокосата Мъдра сведе очи. Верин беше следващият обект на внимание. — Твоята загриженост за Рандал-Тор ти прави… чест — каза й с неприязън Ерон. — Ще го пазят зорко. Не е нужно да знаеш повече. Дори и това ти е много. — Тонът й изведнъж се втвърди. — Но чирачките не използват такъв тон с Мъдри, Верин Матуин Айез Седай. — Последното го изръмжа.

Потискайки въздишката си, Верин едва не се прекатури в поредния дълбок реверанс и с част от ума си съжали, че не е вече толкова тъничка и гъвкава, както когато е пристигнала за първи път в Бялата кула. Фигурата й не беше никак подходяща за всички тези прикляквания.

— Простете ми, Мъдра — отвърна тя с покорство. Избягала! Всичко беше ясно — за нея, макар и не за айилката. — Сигурно съм си изгубила ума от притеснение. — Жалко че нямаше как да се погрижи Катерин да я споходи фатална злополука. — Ще се постарая на всяка цена да не го забравям повече. — Дори едно леко трепване на миглите не показа дали Ерон го прие. — Ще позволите ли да й поема щита, Мъдра?

Ерон кимна, без да поглежда към Тиалин, и Верин бързо прегърна Извора, поемайки освободения от Тиалин щит. Никога нямаше да престане да се удивлява, че при айилците жени, които не могат да преливат, така леко командват жени, които могат. Тиалин не беше много по-немощна в Силата от Верин, но поглеждаше към Ерон почти толкова нащрек, колкото Девите, и когато двете побързаха да излязат от шатрата, след като Ерон им даде знак с ръка, Тиалин изостана само с една стъпка.