Читать «Мечът на Гедеон» онлайн - страница 9

— Мол „Сърцето на Вирджиния“, технически отдел — отговори му мъжки глас. — С вас разговаря Кени Роумън.

„Технически отдел“. Гедеон бързо включи свързания с телефона дигитален диктофон.

— Господин Роумън?

— Да?

— Казвам се Ерик и се обаждам от финансова компания „Съдърланд“.

— Да? Какво има?

— Отнася се за заема за вашия додж „Дакота“ две хиляди и седма.

— Каква „Дакота“?

— Заемът е просрочен с три месеца, господин Роумън, и компанията…

— Какви ги говорите? Аз нямам никаква „Дакота“.

— Господин Роумън, разбирам, че времената са тежки, но ако не получим дължимата просрочена сума…

— Виж, приятел, я си извади памуците от ушите! Сбъркал си номера. Нямам никаква „Дакота“, казах ти! — Чу се изщракване и връзката прекъсна.

Гедеон затвори и изключи диктофона. После три пъти изслуша току-що записания разговор.

— Какви ги говорите? Аз нямам никаква „Дакота“ — имитира мъжа той. — Виж, приятел, я си извади памуците от ушите! Сбъркал си номера. Нямам никаква „Дакота“, казах ти! — Повтори думите многократно, в различни комбинации, докато реши, че е усвоил интонацията и ритъма както трябва.

Отново вдигна слушалката и набра: този път IT отдела във Форт Бийвър.

— Ай ти — разнесе се отговорът. Беше гласът на Ламойн Хопкинс.

— Ламойн? — прошепна дрезгаво Гедеон. — Обажда се Кени.

— Кени, какво ти става? Защо шепнеш?

— Пипнал съм някакъв грип. И… това, което ще ти кажа, е малко деликатно.

— Деликатно ли? Какво имаш предвид?

— Ламойн, имаш проблем.

— Аз ли? Какъв проблем? Какво искаш да кажеш?

Гедеон се консултира с бележките си.

— Обади ми се… хм, Роджър Уинтърс.

— Уинтърс ли? Уинтърс ти се е обадил?!

— Да. Каза, че имало проблем. Пита ме колко пъти си ми звънял от работа, такива глупости.

— Божичко!

— Аха.

— Интересуваше се дали си ми се обаждал от служебния си компютър по воайпи или скайпа — продължи Гедеон в ролята на Кени.

— Ама това е нарушение на правилника за сигурност! Никога не бих го направил!

— Той твърди, че си се обаждал.

Чуваше тежкото дишане на Хопкинс.

— Не е вярно!

— И аз така му казах. Виж, Ламойн, там правят проверка на сигурността и явно са те нарочили.

— Какво да правя? — почти простена Хопкинс. — Не съм направил нищо лошо! Тъй де, даже да исках, не бих могъл да се обадя по воайпи оттука!

— Защо?

— Заради файъруола.

— Има начини да го заобиколиш.

— Ти майтапиш ли се? Ние сме секретно поделение!

— Винаги има начин.

— За бога, Кени, просто знам, че няма начин. Аз съм от ай ти отдела все пак. Също като тебе. В цялата мрежа има един-единствен изходен порт и той допуска само криптирани пакети от конкретни възли, всичките абсолютно сигурни. И даже тогава пакетите стигат само до няколко външни айпита. Всички класифицирани документи в тоя архив са дигитализирани, тука са свръхпараноични по отношение на електронната сигурност. По дяволите, няма никакъв начин да се обадя по скайпа! Та аз дори не мога да пратя имейл!

Гедеон се закашля, подсмръкна и си издуха носа.

— Не знаеш ли номера на порта?