Читать «Мечът на Гедеон» онлайн - страница 4
Дъглас Престън
В отговор тя само го погледна. Бялото на очите й имаше цвят на презрели банани. Костеливата й ръка стисна неговата в слаба, трепереща прегръдка. Накрая тя немощно се размърда.
— Е, това е краят.
— Моля те, мамо, не говори така.
Тя махна с ръка.
— Видял си се с доктора, знаеш как стоят нещата. Имам цироза с всичките й прелестни странични ефекти — да не споменавам сърдечната недостатъчност и емфиземата от пушенето. Аз съм развалина и сама съм си виновна.
Гедеон нямаше какво да й отговори. Знаеше, че всичко това е вярно, разбира се, и майка му беше пряма, както винаги. Чудеше се, че една толкова силна жена проявява такава слабост по отношение на химическите пороци. Не, нямаше какво да се чуди: тя имаше склонност към пристрастяване и той откриваше същото в себе си.
— Истината ще те направи свободен, но първо ще те направи нещастен.
Любимият й афоризъм винаги предшестваше нещо неприятно.
— Настъпи моментът да ти разкрия една истина… — майка му мъчително си пое дъх, — която ще те направи нещастен.
Гедеон зачака, докато тя отново вдишваше хрипливо.
— Отнася се за баща ти. — Жълтите й очи се насочиха към вратата. — Затвори.
С растящи опасения той внимателно затвори вратата и се върна до леглото.
Майка му пак го хвана за ръка и прошепна:
— Голубци.
— Какво?
—
Умиращата замълча, за да си поеме дъх.
— Това беше съветското кодово название на операцията. „Сармите“. За една нощ свиха сармите на двайсет и шестима дълбоко засекретени агенти. Просто изчезнаха.
— Защо ми го казваш?
— „Вършачката“. — Тя затвори очи, дишаше накъсано. После продължи бързо, сякаш нямаше нито търпение, нито време да му каже всичко. — Това е другата дума. Проектът, по който баща ти работеше за военното разузнаване. Нов стандарт за шифроване… строго секретен.
— Сигурна ли си, че можеш да говориш за това? — попита Гедеон.
— Баща ти не трябваше да ми казва. Но го направи. — Очите й бяха затворени и тялото й изглеждаше хлътнало, сякаш потъваше в леглото. — „Вършачката“ трябваше да се тества и назначиха баща ти. Тогава се пренесохме във Вашингтон.
Гедеон кимна. За един седмокласник преместването от Клеърмонт, щата Калифорния, в столицата не беше особено приятно.
— През хиляда деветстотин осемдесет и седма от СВРС пратили „Вършачката“ за окончателно разглеждане в Агенцията за национална сигурност, и системата била одобрена. И въведена в употреба.
— Нищо не съм чувал за това.
— Сега чуваш. — Тя мъчително преглътна. — На руснаците им трябвали само няколко месеца, за да разбият шифъра. На пети юли осемдесет и осма, веднага след Деня на независимостта, Съветите избиха всичките ония американски агенти.
Замълча и въздъхна тежко. Тихото пиукане на медицинските уреди се сливаше със съскането на кислород и приглушения шум на болницата извън стаята.
Гедеон просто я държеше за ръката; не знаеше какво да каже.
— Обвиниха баща ти за катастрофата…
— Мамо. — Той стисна ръката й. — Всичко това е минало.
