Читать «Предсказанието» онлайн - страница 8

Той знаеше, че когато вълните блъснат кораба, няма да има безопасно място. Или всички щяха да умрат, или щяха да оцелеят, затова Хан остана на палубата да чака атаката на вълните срещу залива Лампонг. Хоризонтът бе разрязан на две от облак пепел, но скоро друго явление започна да замъглява линията между морето и земята.

Вълна цунами връхлетя плавателния съд със скорост близо петстотин километра в час и продължи да се издига, докато бучеше в плитчините. От малка гърбица в далечината вълната се уголеми. Белият й гребен се разпени на километър и половина от парахода. Звукът приличаше на хиляди циклони, затворени в черепа на Хан.

Куражът го напусна в последния момент. Той се втурна в надстройката точно когато „Лаудън“ бе повдигнат на девет метра от челния фронт на вълната и сякаш се извиси вертикално. Цунамито мина под него и в следващия миг параходът се стовари във водата. Килът му се огъна като лък. Носът се заби в браздата между две вълни и щеше да потъне, ако капитанът не бе увеличил рязко скоростта, за да посрещне чудовището с носа напред.

Наблюдателят отново стана и със залитане отиде да види вълната, която продължаваше безмилостното си пътешест-вие.

Стената от вода беше висока девет метра, когато мина под „Лаудън“, и се удвои, докато Хан стигна до перилата. В последните секунди преди да се блъсне в брега вълната отново се удвои и сякаш погълна хълмовете зад Телок Бетонг.

Приливът беше толкова мощен, че не спря, дори не се забави, когато мина през града, изравнявайки със земята всичко по пътя си. Стихията започна да бушува на брега, прекършваше дърветата като кибритени клечки и събаряше сградите от основите им. Камъните бяха изхвърлени на километър в предпланините. Унищожи създаденото през двеста години грижливо колониално управление и стотици акри обработваема земя, изравни някои хълмове и издигна други, изрови безброй ковчези от холандското гробище, разпръсна в залива зловещото им съдържание и отне живота на пет хиляди души.

Досущ като демон, грабнал своята награда, отдръпващата се стихия отнесе в морето всички доказателства за съществуването на града. Всички освен „Бероу“. Малкият боен кораб бе заседнал на пет километра от брега край реката.

Тъй като нямаше надежда за оцелели в града, капитан Линдеман реши, че дългът му е да се върне в Анжер и да съобщи за бедствието. Параходът напусна залива през килим от пепел, изкоренени дървета, останки от колиби и хиляди осакатени трупове.

Изригването засили вятъра до мащабите на ураган и валежът от пепел стана толкова силен, че Линдеман заповяда на войниците и затворниците да излязат на палубата и да помагат „Лаудън“ да не потъне под тежестта си. Скоро започна да ръми дъжд, примесен с пепел, големи буци кал обсипаха кораба. От въжетата се проточиха нишки сива тиня. „Лаудън“ заприлича на призрачен кораб, украсен с изпокъсани погребални плащаници.