Читать «Предсказанието» онлайн - страница 5

— Трябва да накараш капитана да се махнем оттук или да ни отведе навътре в морето, за да видим какво ще стане — замоли се Хан.

Пъргавият като маймуна стар прислужник се прехвърли през перилата на мостика, слезе по малка стълба и застана до Хан. Двамата се вторачиха един в друг, като от време на време избърсваха пепелта от миглите и веждите си. Пин докосна камата, затъкната във въжето, което използваше за колан на кръста си.

— Ако грешиш, планински магьоснико, ще те изкормя като риба.

Хан не обърна внимание на заплахата, защото беше израз на страх.

— Мислиш ли, че греша?

Китаецът погледна над перилата на кърмата. Слоят пепел беше изтънял и той видя странно оранжево сияние на хоризонта на много километри напред.

— Не. Ела с мен. Капитанът може да иска да говори с теб. Линдеман току-що се бе върнал от бака и плискаше с вода лицето си. Няколко капки бяха прокарали кални дири върху униформата му. Той спря, когато видя прислужника си и един от пътниците на входа на малкия мостик.

— Пин, мързеливецо, махай се оттук и чисти стъклата!

— Капитане — каза Пин на груб и посочи Хан, — този човек е уважаван учен от Китай. Известен е в моята страна с познанията си за нрава на земята. Пътувал е…

— Какво искаш да кажеш? — прекъсна го Линдеман. — Морето е бурно и ако вятърът се засили, ще бъдем погребани под пепелта.

— Да, капитане — раболепно се съгласи Пин. — Този учен е дошъл чак дотук, за да изследва вулкана, и е на мнение, че отново ще изригне. Смята, че трябва да закараме всички на сушата. — Китаецът се обърна към наблюдателя. — Кажи нещо, за да се престоря, че превеждам. Нека да прозвучи така, сякаш си сигурен в думите си.

— Но аз наистина съм сигурен! Капитанът повярва ли ти?

— Какво казва той, Пин? — Плътният глас на Линдеман прекъсна разговора им.

— Казва, че по някое време след зазоряване планината ще се взриви като милиони оръдия — започна китаецът, разкрасявайки историята. — Грамадни вълни ще изпълнят залива Лампонг. Той дори знае как ги наричат японците. Цунами.

— Онези страховити вълни са мит, Пин, също като морските дракони и чудовища. Приказки, разказвани от стари моряци, за да плашат новаците. Не може да вярваш в тях.

— Капитан Линдеман! — Първият помощник-капитан слушаше разговора. Той имаше превръзка на врата, където бе попаднало парче гореща пемза. — И аз не вярвам във вълните цунами, но няма да е лошо да отстъпим няколко левги. Времето се влошава. Вятърът се засилва и след два часа ще започне приливът.

Капитанът погледна Хан, а после помощника си и накрая Пин и тъкмо отвори уста да каже нещо, когато в залива Лампонг се надигна голяма вълна. Мъжете на мостика се разтичаха да се хванат за дръжките. Лампата се залюля, удари се в тавана и се строши. Кормчията съблече ризата си, за да угаси горящата локва керосин преди да е причинила по-сериозни поражения.

Линдеман взе решение.