Читать «Проклятието на Пандора» онлайн

Джак Дю Брул

Проклятието на Пандора

(книга 4 от "Филип Мърсър")

Публикувана в годината на сватбата ни, тази книга е за Деби с цялата моя любов.

Гренландия

Август 1953 г.

„Стратофрейтър“ се разтресе, когато левият външен двигател отново започна да засича. Този път положението беше много по-лошо и вместо да рискува самолетът да стане твърде нестабилен, майор Джак Дилейни изключи двадесет и осем цилиндровия мотор. Той намали тягата, но все още не можеше напълно да контролира самолета.

— Здравата загазихме, нали, майоре? — попита вторият пилот лейтенант Джери Уингър.

Дилейни не отговори и продължи да гледа измервателните уреди на трите работещи двигателя. Инстинктът му подсказваше, че още не са видели последиците от онова, което бе предизвикало повредата. Останалите мотори работеха и това го караше да мисли, че проблемът не е в самолета, а в горивото, с което бяха заредили в Англия. По всяка вероятност се бе замърсило в лошо поддържаните цистерни. Той погледна през предното стъкло, известно във военновъздушните сили като „парника“, защото бе направено от деветнайсет плоскости плексиглас. Пилотската кабина приличаше на тази на достопочтения В-29, по чийто модел бе направен „С-97 Стратофрейтър“.

Под военния товарен самолет пустеещият Северен Атлантически океан беше тъмен като възвишенията в родната на Дилейни Западна Вирджиния. За щастие небето беше ясно.

— Да, така е — най-после отговори Дилейни, погледна Уингър и видя собственото си безпокойство, отразено в очите му. Въпреки горещината в херметически затворената кабина майорът усети, че го побиват ледени тръпки. — Том, къде се намираме, по дяволите?

Навигаторът Том Сандърс седеше зад малкия си пулт. Пред него бе разгърната карта, а на намръщеното му лице бе изписано безпокойство.

— По-близо до Гренландия, отколкото до Исландия.

— Точно от това се опасявах — измърмори пилотът.

— Бих казал, че сме на около четиридесет мили от крайбрежието на Гренландия.

Дилейни знаеше от опит, че поредица подобни дребни произшествия водят до катастрофа. Освен по време на войната, когато изневиделица връхлетяваше удар на противовъздушната артилерия. Той се бе измъквал няколко пъти на косъм от смъртта, когато беше командир на В-29, но не бе изгубвал хора от екипажа си. Този път обаче съдбата му поднасяше проблем след проблем и майорът не можеше да направи почти нищо.

Всичко започна един час след като излетяха от Англия — самолетът бе разтърсен от внезапен порив на вятъра и недостатъчно добре обезопасеният багаж в товарното отделение се размести. Проблемът не беше фатален, но Дилейни бе принуден да хване здраво кормилото, за да уравновеси самолета. Той докладва за инцидента на наземния контрол и ги накара да съобщят на военновъздушната база в Туле, че самолетът с провизиите им ще закъснее. После добави, че когато се върне, ще иска главата на онзи, който е отговарял за закрепването на товара. След това екипажът прекара няколко спокойни часа, докато в радиопредавателите възникна проблем със захранването, който предизвика късо съединение в цялата система. Бяха на сто мили от Исландия и летяха на север, когато изведнъж комуникациите прекъснаха. Том Сандърс се бе опитал да поправи радиопредавателите, но не бе възнаграден за усилията си. Дилейни би решил да се върнат, ако не бяха проблемите във военновъздушната база в Дувър, откъдето излитаха товарните самолети за Туле — вече бяха провалени три опита да се закарат провизии на базата над Северния полярен кръг. Освен това Дилейни знаеше, че времето може да се развали преди да изпратят друга мисия. Той обмисляше решението си да продължат, когато екипажът на боинга бе сполетян от друго произшествие.