Читать «Гонитбата на Шута» онлайн - страница 481

— По-късно — предупредих го с добродушен тон. — Овладей се и покажи най-добро поведение на мъж от Шестте херцогства, момче. Точно както те научи Фоксглоув.

Двамата ме изгледаха озадачено. Палета. Нищо повече от палета. Нищо не можех да направя, за да ги предупредя по-ясно, а и забелязах, че не носят оръжие. Поне такова, което да може да се види. Имах два малки ножа, скрити по тялото ми. Надявах се, че няма да ни претърсват.

Стражата на Рапскал тръгна след нас, щом влязохме. Крал Рейн беше пред нас и вече говореше с Малта, а генерал Рапскал стоеше наблизо, намръщен и изнервен. Попих колкото може по-бързо с очи подробностите в залата. Имаше редове фалшиви прозорци по двете страни на помещението. Никакво измъкване оттам. Нямаше много хора — двайсетина Праотци и може би още толкова, които носеха белезите на драконова промяна без красотата, присъща на Праотците. Слугата, който ни бе придружил, се движеше припряно из залата, събираше другите слуги и ги извеждаше навън. Малта вече беше седнала на висок стол върху скромния подиум. Погледна ме с плаха обнадеждена усмивка. Вдясно от стола на Рейн, но не на подиума, седеше Ефрън, на по-обикновен стол. Усмихна ни се широко. Между зрителите едно дете закашля и след това се разплака. Чух как баща му се мъчи да го успокои. Всички затихнаха, щом вратите зад нас се затвориха с грохот. Бяхме единствените човешки същества тук: навсякъде около нас покрай стените стояха Праотци и ни гледаха. Рейн побърза да заеме мястото си. Това беше официалното ни посрещане в Келсингра и като човек, виждал много кралски събития, не го намерих за особено впечатляващо.

— Не мога да виждам — напомни ми с тих шепот Амбър. Ръката ѝ на рамото ми леко трепереше. Зачудих се какво ли си представя. Орда въоръжени стражи, готови да ни подкарат към зала за изтезания? Не бях сигурен, че това няма да се случи. Чула думите ѝ, Спарк започна припряно да ѝ обяснява, шепнешком. Бях благодарен.

Спрях групата ни, щом прецених, че сме на почтително разстояние от подиума, и им казах тихо:

— Сега поднасяме любезностите си.

— Не прекалено дълбок поклон. Ти си принц — напомни ми Лант. Полезно напомняне.

— Добре дошли в Келсингра — поздрави ни крал Рейн. — Мои приятели и колеги търговци, пред нас стоят пратеници от далечните Шест херцогства: принц Фицрицарин Пророк и лорд Лантърн Звездопад. Придружени са от лейди Амбър, позната на някои от вас като приятел, а на други — по име. Ще си спомните, че заетите ни от нея средства бяха съществени за пресъграждането на Бинград и преустройването на бившите роби в Трехог. Принц Фицрицарин идва при нас не само като емисар, но също и като лечител. Снощи той великодушно сподели дарбата си, за да помогне на сина ми Ефрън. Всички знаете, че Фрон страдаше тежко от дихателно запушване. Сега той може да диша, да говори и отново да се храни и пие, и да се движи свободно. За това двамата с Малта поднасяме благодарностите си.