Читать «Камуфлаж» онлайн - страница 6

— Чудя се дали да го отведа вкъщи, или в болницата — промърмори униформеният.

— В болницата — повтори изменчивият.

— Май това ще е най-добре — каза полицаят.

— Най-добре — повтори изменчивият и когато полицаят го докосна по лакътя, се сдържа и не го уби.

3.

Някъде из Тихия океан, 2019

Ето как стана: „Посейдон Проджектс“ получи договор от компания „Морски свят“ — фалшива компания, създадена по идея и с пари на Джек Халибъртън — да извади от морското дъно реликва от епохата на Испано-американската война, по-точно потънал кораб в околностите на Самоа. Но веднага щом докараха снаряжението на място, получиха спешно предложение от флота на САЩ — в падината Тонга имало потънала ядрена подводница и флотът не можел да я извади толкова бързо, колкото „Посейдон“. Възможно било на борда все още да има оцелели. Последните петстотин мили изминаха с максимална скорост.

Разбира се, Джек Халибъртън знаеше, че подводницата е разхерметизирана и че няма никакъв шанс за оцелели. Но по такъв начин Ръсел Сътън получи възможност да проучи падината Тонга необезпокояван от никого. Още с пристигането той направи рутинен сонорен сондаж на дълбочините и откри тайнствения предмет недалеч от подводницата.

Към работата им естествено имаше значителен интерес от страна на пресата — заради популярността, която Сътън си бе спечелил с изваждането на „Титаник“. Спасяването на подводницата се представяше като хуманен и патриотичен акт. В цялата тази суматоха никой не обърна внимание на изявлението на Сътън, че са открили стар потънал кораб и предявяват права за изваждането му.

Гледката на изплаващата подводница, обвързана с въжета и прикачена към огромни оранжеви балони, бе наистина впечатляваща. Камерите заснеха всички подробности по отварянето на подводницата и изваждането на тленните останки, които бяха положени в поцинковани ковчези и приготвени за изпращане в Щатите.

След това новинарските екипи се ометоха и започна истинската работа.

4.

Сан Гилермо, Калифорния, 1931

Облякоха му бяла болнична туника и го отведоха в стаята за прегледи. Изменчивият продължи да се придържа към безопасното поведение на сляпо повторение с докторите, сестрите и мъжа и жената, които бяха бащата и майката на истинския Джими, и дори изкопира сълзите на майката.

Бащата и майката излязоха да обсъдят положението с доктора.

— Не зная какво да ви кажа — заяви доктор Фарбен. — Не открихме никакви външни признаци за травма. Изглежда в отлично здраве.

— Удар или припадък? — попита бащата.

— Възможно е. Ще го оставим няколко дни под наблюдение. Може да му се размине. Ако не стане, ще мислим какво да правим нататък.

— Не искам да го пращаме в лудница — изплака майката. — Ние ще си се грижим за него.

— Добре, но да почакаме няколко дни — настоя докторът, като я потупа успокояващо по ръката, но гледаше бащата. — Утре ще го прегледа специалист.

Настаниха го в една стая, където съществото получи възможност да наблюдава поведението на другите болни и дори се научи да използва уринатора. Химичният състав на течността, която отдели вътре, щеше да предизвика шок у всеки специалист. Сестрата забеляза, че урината му мирише на риба, но не знаеше, че това се дължи на факта, че в тялото на младежа все още имаше органи от делфин, между които и отделителен мехур.