Читать «Следотърсачът» онлайн - страница 6

— Къде си? — попита той.

Очакваше отговор, от който стърчат бодлите на поука, но вместо това Бащата каза:

— Доста далече стигна, Риг. Ти ме намери.

— Не, не съм, Татко.

— Ти се приближи толкова, колкото аз исках. Слушай внимателно. Не се приближавай повече до мен.

— Тъй като аз не знам къде си…

— Млъкни! — пресече го Бащата.

Риг замълча и се заслуша.

— Притиснат съм под дървото — продължи Бащата.

Риг извика и пристъпи натам.

— Спри! — извика Бащата.

Риг спря.

— Виждаш колко е голямо това дърво — рече Бащата. — Ти не можеш да го вдигнеш. Не можеш да го поместиш.

— С лост, Татко, аз бих могъл…

— Не можеш да го местиш, защото съм пронизан от два клона. Промушили са корема ми.

Риг си представи болката и нададе вик, усещаше как раните на Баща му го изпълват със страх. Бащата никога не се нараняваше, Бащата никога не се разболяваше.

— Всяко движение на дървото ще ме убие, Риг. Вложих цялата си сила, за да те извикам. Изслушай ме сега и не хаби остатъка от живота ми за спорове.

— Няма да споря — рече Риг.

— Първо, трябва тържествено да ми обещаеш, че няма да дойдеш да ме погледнеш нито сега, докато съм жив, нито по-късно, след като умра. Не искам тази ужасна картина да се запечата в твоята памет.

„Няма как да е по-страшно от онова, което си представям“ — каза си Риг наум. После, отново наум, даде и отговора на Бащата: „Не е възможно да знаеш дали онова, което си представяш, е по-страшно от реалността. Аз мога да видя реалността, а ти — не, и затова… млъкни“.

— Не мога да повярвам, че не заспори веднага с мен — каза Бащата.

— Заспорих — призна си Риг. — Ти само не ме чу.

— Е, добре — рече Бащата. — Дай клетва.

— Обещавам.

— Кажи го цялото. Произнеси думите.

Тъй като Бащата го бе обучил да запомни всички думи от току-що изреченото, Риг лесно му ги повтори:

— Тържествено обещавам, че няма да дойда да те погледна нито сега, докато си жив, нито по-късно, след като умреш.

— И ще спазиш това обещание, дори и пред мъртвец? — попита Бащата.

— Разбирам твоята цел и съм съгласен с нея — отвърна Риг. — Онова, което си представям, може да е ужасно, но ще знам, че не зная дали е вярно. Докато дори ако реалността не е толкова страшна, колкото моята представа, аз ще знам, че тя е истина, и затова тя ще бъде спомен, а не плод на въображението ми, и това ще е много по-ужасно.

— И затова, тъй като си съгласен с моята цел — продължи Бащата, — следването на наклонностите ти ще те накара да ми се подчиниш и да удържиш на клетвата си.

— Тази тема беше разработена адекватно — каза Риг, както би се изразил Баща му, за да каже: „Достигнахме съгласие, да продължаваме“.

— Върни се на мястото, където се разделихме — каза Бащата. — Изчакай там до сутринта и събери уловеното от капаните. Свърши, каквото трябва да се свърши, събери всички капани и гледай да не изгубиш нито един, а после занеси кожите в нашето скривалище. Вземи оттам всички кожи и ги занеси в селото. Товарът ще е тежък, но ще издържиш, ако често си почиваш — въпреки че още не си се източил до пълния си ръст. Няма закъде да бързаш.