Читать «Мистерията „Миша“» онлайн - страница 5

Джон Смит изглеждаше добре за годините си — малко над четирийсет: с широки рамене, тесен кръст и стегнати мускули — и заради сегашния тренировъчен курс, и заради активния си начин на живот. Имаше сурова, мъжествена красота, линиите на загорялото му лице бяха загладени, напрегнати и някак неподвижни — лице, което добре пазеше тайни. Очите му, необикновена отсянка на тъмносиньо, бяха в състояние да пронизват наоколо с остра проницателност.

Като си пое още една дълбока глътка от чистия планински въздух, Смит потъна под клоните на дугласката. Някога беше живял в този свят. В по-ранен етап от своята кариера, преди да се заеме с проучвания в Медицинския изследователски институт за заразни болести на американската армия, той беше правил преход като военен лекар с предните отряди на американските специални части. Беше хубаво време, време на предизвикателства и другарство. Беше също време на страхове и отчаяние, но все пак добро.

Една произволна мисъл пъплеше из съзнанието му през последните няколко дни: защо пак да не заложи на тактиката, може би за още една разходка със специалните части? Защо пак да не се върне в истинската армия за малко?

Смит си призна, че това е само случайно хрумване. Вече имаше прекалено висок чин, за да ходи на бойното поле. Най-доброто, с което можеше да се справи, беше работата зад бюро, пост в щаба, вероятно пак в рамките на Вашингтон.

Освен това трябваше да признае, че постигаше успехи в сегашната си изследователска работа, а тя беше от огромно значение. Секретният Военномедицински изследователски институт за инфекциозни болести беше първата защитна линия на Америка както срещу биотероризма, така и срещу глобално разрастващия се болестотворен басейн, а Смит беше ключова фигура в тази отбрана. Безспорно важна служба.

И най-вече съществуваше другото му задължение, което не беше посочено в официалното му служебно досие, а бе родено от мегаломанския кошмар, наречен проектът „Хадес“ и смъртта на доктор София Ръсел — жената, която беше обичал и за която възнамеряваше да се ожени. Не биваше да отхвърля това задължение, не и ако искаше да се помири със себе си.

Смит се облегна и се отпусна върху обраслия с мъх ствол на елата и се загледа към съкурсниците си, които се редуваха на дългото въже. Все пак днес беше хубав ден да си войник.

3

Президентското убежище „Кемп Дейвид“

Президентското убежище „Кемп Дейвид“ се намираше на около седемдесет мили от Вашингтон, в грижливо изолирана област от почивната зона на планината Катоктин.

Произходът му се губеше в бурните времена на Втората световна война, когато, загрижени за безопасността на президентската яхта „Потомак“, американските тайни служби изискали Франклин Делано Рузвелт да намери ново, по-сигурно място за отдих и почивка в района на Вашингтон.