Читать «Жертвата неизвестна» онлайн - страница 97

— За какво?

— За една сделка. Вие се боите да издадете хората, които се занимават с аферите с жилищата. Разбирам ви. На ваше място аз също бих се страхувала. А сега вижте какво се получава. Вие продължавате да държите на своето, да не признавате аферата и да не издавате благодетеля си. Аз написвам постановление да ви освободят от ареста срещу подписка. И едновременно с това ви привличам под отговорност за подготовката на убийството на съпрузите Шкарбул. Това означава, че вие ще трябва непрекъснато да бъдете в Петербург и да се явявате на призовките на следствието и съда. Казано по-просто, няма да можете да заминете никъде. Постоянно ще бодете очите на онези „приватизатори“. Да речем, че ви пуснат навън. Те ще дойдат при вас и ще ви попитат: „Каза ли на някого?“ Вие ще им отговорите: „Не, на никого не съм казал.“ И знаете ли какво ще стане по-нататък?

— Не. Какво?

— Ами това, че те няма да ви повярват. Освен това вие сте свидетел на техните далавери и по тази причина сте опасен за тях. И ще изчезнете. Ще се появите след известно време във вид на студен труп. Никой няма да си мръдне пръста заради вас. Нямате собствен дом и водите такъв начин на живот, при който насилствената смърт е нещо съвсем обичайно. Имате болно сърце. Тъй че за тях изобщо не е рисковано да ви убият. Трябва да заминете оттук, Сергей Леонидович. Колкото може по-бързо и колкото може по-далеч. Това може да стане само по един начин.

— По какъв?

Той отново усети, че губи нишката на разговора. Всичко беше толкова сложно… Може би тя също иска да го измами? Е, от нея няма защо да се страхува, понеже жената си е жена. Обаче ония бяха по-опасни. Не, трябва да си мълчи.

— Аз ще забравя за това, че Бахметиева е искала да убие чрез вас вдовицата на сина си. Ще забравя за това, разбирате ли? И ще помня само, че старицата е тъгувала по внука си и по тази причина вие сте решили да заминете за Москва и да си поговорите с него. Никой не е виновен, че сте отишли в апартамента няколко минути след убийството. Да, вие сте се изплашили и сте избягали, без да кажете нищо на никого. Това е простимо. В Наказателния кодекс няма член, според който да е наказуемо. Аз ще ви измъкна от тази история. Няма да ви привлека под отговорност за подготовката на убийството и ще ви пусна оттук без каквато и да била подписка. Още днес ще можете да се качите на влака и да заминете, накъдето ви видят очите. Но срещу това вие ще ми кажете кой е служителят, който ви убеди да се включите в аферата. Повтарям още веднъж: или вие ще мълчите и ще останете в града, като по този начин рискувате всеки момент да бъдете убит, или ще ми разкажете всичко и ще се сдобиете с възможността да заминете. Избирайте, Сергей Леонидович.

Суриков мълчеше. Ужасно се страхуваше. Ако София беше до него, тя можеше да го посъветва как да постъпи. Беше умна и бързо щеше да се ориентира за какво става дума. А той не можеше да го направи. Не му стигаше умът.