Читать «Стрелецът» онлайн - страница 8

Той докосна периферията на шапката си.

— Благодаря ви. Радвам се, че в този град има хора, които могат да говорят.

Отмина ги и по дъсчения тротоар тръгна към „Шеб“. Чу ясния, презрителен глас на едно от хлапетата: „Пушач на дяволска трева!“ Откога чукаш сестра си, глупако? Пушач на дяволска трева!

Пред „Шеб“ горяха три ярки керосинови лампи: две отстрани и една над вратите с формата на крила на прилеп. Хорът, изпълняващ „Хей, Джуд“, се бе разпръснал, а някой свиреше на раздрънканото пиано стара балада. Дочуваха се откъслечни разговори. Стрелецът спря за миг на прага и надникна в кръчмата. Подът бе посипан с дървени стърготини, край разкривените маси бяха поставени плювалници. Дъсченият бар бе опрян на две магарета за рязане на дърва. Мръсно огледало отразяваше пианиста, прегърбен на ниското столче. Предната част на пианото липсваше; виждаха се дървените чукчета, които подскачаха нагоре-надолу. Зад бара стоеше блондинка с мръсна синя рокля. Едната й презрамка бе захваната с безопасна игла. В дъното на кръчмата половин дузина мъже играеха на карти, но очевидно играта им се струваше скучна.

Други шестима се бяха скупчили около пианото. Четирима или петима седяха край бара. Старец с буйна прошарена коса бе облегнал глава на масата до вратата. Стрелецът влезе.

Всички обърнаха глави и се втренчиха в револверите му. За миг настъпи тишина, само пианистът, който сякаш не забелязваше нищо, продължаваше да натиска клавишите. Сетне жената зад бара избърса плота с мръсен парцал и всички се върнаха към предишните си занимания.

— Мой ред е — каза един от картоиграчите и срази три спатии с четири пики. Онзи със спатиите изпсува, прости се със залога и раздаде отново.

Стрелецът отиде на бара и попита:

— Имате ли хамбургери?

— Разбира се. — Блондинката го погледна право в очите; навярно някога е била красива, но сега по лицето й имаше бръчки, сивосинкав белег лъкатушеше по челото й. Беше го покрила с дебел слой пудра, но така белегът още повече се набиваше на очи. — Обаче са скъпи.

— Така и предполагах. Три хамбургера и една бира.

Присъстващите зяпнаха. Три хамбургера! Устните им се овлажниха, езиците им жадно облизаха слюнката. Три хамбургера!

— Ще ти струва три долара. Заедно с бирата.

Стрелецът сложи на плота златна монета.

Всички погледи се приковаха в нея.

Зад бара, отляво на огледалото, имаше мангал, в който тлееха дървени въглища. Жената изчезна в задната стаичка и се върна с парче месо, увито в хартия. Отряза свидливо три тънки парчета и ги сложи върху огъня. Разнесе се влудяващ аромат. Стрелецът се преструваше на безразличен, но следеше с периферното си зрение раздрънканото пиано, картоиграчите, които забавиха темпо, косите погледи, които му хвърляха постоянните посетители.

Човекът зад гърба му се надигаше от мястото си, когато видя отражението му в огледалото. Онзи беше плешив, ръката му стискаше дръжката на огромен ловджийски нож, чиято кания висеше на бедрото му като кобур.

— Седни си на мястото — спокойно каза Стрелецът.

Мъжът се вцепени. Горната му устна неволно потръпна като на куче. Настъпи тишина. Сетне той се върна на масата си и всичко продължи постарому.