Читать «Приказка за Химе» онлайн - страница 3

Другите двама кандидати също нямали по-голям успех и трябвало да се откажат от ръката на прекрасната девойка.

Мълвата за красотата на Химе достигнала чак до ушите на императора. Връщайки се един ден от лов, той се отбил в къщата на старците, за да види дали онова, което бил чувал да се говори, е вярно. Но едва зърнал Химе, той извикал:

— Ти си още по-хубава, отколкото ми разказваха! Аз искам да дойдеш с мене в моя палат.

Химе се разплакала и го умолявала да я остави при родителите й. Смекчен от сълзите й, императорът се съгласил тя да си остане. През това време девойката била подхванала четвъртата си пролет и нещо ново и чудно станало с нея: Химе по цели часове оставала да гледа луната и все плачела.

Родителите й толкова се разтревожили от това, че един ден я запитали:

Скъпа дъще, защо си така тъжна?

— Аз съм родена на луната и съм царицата на небесните нимфи. Времето, което ми е определено да остана на земята, наближава своя край. През месец август, при пълнолуние, ще дойдат да ме вземат и аз ще трябва да напусна земята, за да се възкача там горе.

Старецът бил силно озадачен и отишъл при императора да му разкаже всичко и да го помоли за помощ. Императорът също бил поразен и обещал да изпрати войници, които да бранят Химе.

Когато настъпила съдбовната нощ, затворили Химе в една уединена стая, а група избрани войници наобиколили къщата. Неколцина се покачили дори на покрива.

Точно в среднощ някаква странна светлина заляла земята и хората видели да слизат от небето върху един бял облак цяла дружина небесни пратеници, облечени в блестящи дрехи. Войниците опънали още повече лъковете си и се приготвили да стрелят, но изведнъж се разтреперали, ръцете и краката им се вцепенили и те останали като вкаменени.

Вратата на стаята, в която Химе била затворена така грижливо, се открехнала бавно, съвсем бавно.

Една великолепна колесница спряла пред къщата и един от пратениците се обърнал към стареца и му казал:

— Доста време вече Химе е под твоите грижи. Сега трябва да се върне в своето царство.

После се обърнал към Химе:

— Скъпа царице, моля те да се върнеш сред нас Това е твой дълг.

Докато той говорел, нимфите били снели кимоното на Химе и й облекли друго, много по-хубаво, изтъкано от лунни лъчи.

Отчаяните старци се приближили до Химе и рекли през сълзи:

— Дъще, скъпа дъще, отведи ни със себе си на луната!

— Ах! Колко бих желала! — рекла Химе, хълцайки. — Но как бих могла? Вие сте земни същества и не ви е съдено да живеете на луната. Ето, вземете това кимоно. Всеки път, когато го облечете, аз ще идвам невидима при вас. Сбогом!

Тя се качила в колесницата, като все се обръщала към нещастните старци. Колесницата, бавно теглена от крилатите коне, започнала да се издига.

— Химе, Химе, върни се! — викали двамата старци, протягайки шии, за да виждат по-добре колесницата, която се смалявала постепенно, като се отдалечавала.