Читать «Победител на най-силните» онлайн - страница 2

Дали му другарите пушка, а той се засмял.

— Защо ми е тогава сабята?

А той никога не бил хващал пушка и не знаел как се стреля с нея. Глиганите идвали в гората да търсят жълъди.

Забелязал нашият Победител по земята следи от глиган и ги показал на другарите си.

— О — казали разбойниците, — изглежда, че това е оня глиган, който е голям колкото бивол. Кожата му е толкова дебела, че куршум не я лови; тоя глиган само с единия си бивник изкоренява цели дървета.

Оставили те на това място Победителя да чака глигана, а сами отишли и се притаили зад дърветата.

Горкият Победител съвсем се изплашил. Нито можел да избяга от гората, нито да измисли нещо, за да се спаси.

— Е — решил той, — то се видя, че съм се родил на света, за да ме изяде този глиган. Нищо не може вече да ми помогне.

Постоял той още малко, помислил, но нито не можал да измисли. Покатерил се само на едно дърво и се скрил между клоните му.

— Ако се домъкне тук глиганът, ще хвърля отгоре му нещо, може да се уплаши и да избяга. Дано поне не разберат, че се страхувам.

И изведнъж Победителя чул някакъв шум; погледнал надолу и забелязал святкащите очи на глигана.

Свило се сърцето на нашия Победител, разтреперали му се ръцете и краката. Изпуснал се той от дървото, полетял надолу и се стоварил право върху гърба на страшния глиган.

Завъртял се глиганът на едно място, а изплашеният момък се вкопчил с всички сили за козината му и лежи ни жив, ни умрял на гърба му.

Видели всичко това другарите му, хвърлили се като лъвове върху глигана и почнали да го удрят по главата с пушките си и с всичко, каквото им било подръка. Свалили те най-после глигана на земята и го убили.

Дошъл на себе си нашият Победител чак когато всичко било свършено. Решил той и тук да изхитрува и взел да се кара на другарите си:

— Ех, какво направихте? Аз исках да хвана жив този глиган, а вие го убихте в ръцете ми!

Почнали да съжаляват другарите му, но нямало вече какво да се прави.

Помъкнали глигана към главатаря. Научили се и останалите разбойници за геройството на новия си другар и не могли да му е начудят и нарадват.

Отрязали главата на глигана, изпратили я на царя и поръчали да му кажат:

— Намерихме си нов другар, и то такъв, който можа само с едната си ръка да хване този глиган. Престанете да ни преследвате, инак ще си патите!

Разчуло се навсякъде за нашия Победител и всички почнали да говорят само за него. Едни казвали:

— Това не е човек, а змей!

Други уверявали:

— Той лови с ръка куршумите.

Името му било в устата на всички. А царят и войската му така се изплашили, че престанали да мислят как да уловят разбойниците.

Минало се много време. Един друг цар обявил война на този цар и му поставил следното условие: всеки от тях да прати на бойното поле по един воин и който от тях победи, неговият цар ще получи от победения толкова и толкова села с цялото им население и имущество.

Почнали да се бият, но побеждавал винаги воинът на другия цар. Войната продължила цели пет години и победеният цар съвсем се разорил.