Читать «Овчарят Бичиа» онлайн - страница 2
неизвестен Автор
Тази измислица също се харесала и царят казал на овчаря:
— Иди си сега в къщи, а третата измислица ще ни разкажеш утре!
Бичиа бил много доволен, но царят се замислил дълбоко. Чудел се той какво да направи, за да прати проклетия овчар на другия свят. Извикал всичките си съветници. Приказвали, що приказвали, най-после решили, че каквото ида им разкаже овчарят на сутринта, всички в един глас: ще викат: „Истина е, истина е!“
Всички си разотишли доволни и уверени, че никаква сила на света не ще спаси овчаря от смъртта. Ала съдбата била решила иначе.
Разсъмнало се. Овчарят Бичиа намерил отнякъде огромна бъчва и с помощта на няколко другари я дотъркалял до царския дворец.
Щом видели бъчвата, царедворците в един глас извикали на овчаря:
— Какво значи това? Какво си домъкнал тук?
— Ето каква е работата: бащата на царя имал да дава на моя баща две такива бъчви, пълни с бисери и скъпоценни камъни.
— Истина е, истина е! — извикали царедворците.
Чул това царят и се нахвърлил върху съветниците си:
— Не виждате ли, че ме погубвате? Кога е задлъжнявал моят баща на неговия с толкова много скъпоценности? И къде имам аз такова богатство?
— Лъжа е, лъжа е! — почнали да викат царедворците.
— Щом е лъжа, дайте ми принцесата — рекъл Бичиа.
Царят бил принуден да избира: или да върне на овчаря две бъчви скъпоценности, или да му даде дъщеря си за жена. Тъй като царството не било много богато, решили да дадат на Бичиа прекрасната царска дъщеря. Венчали ги, отпразнували сватбата и дали на младоженците половината царство.
Овчарят победил. Завел той царската дъщеря при майка си и заживели весело и щастливо.
