Читать «Нурадин и брат му Шамзадин» онлайн - страница 4

— Запази тая моя изповед. И ако някога те постигне нещастие, върни се в родния град Кайро, поздрави чичо си и му кажи, че съм умрял на чужда земя с тъга по родината и че преди смъртта си съм имал само едно желание — да се видя с него.

Бадредин зашил грижливо хартията между гънките на чалмата си, целунал ръка на баща си и заплакал горчиво, че остава сам на света. Скоро душата на Нурадин отлетяла при аллаха.

Цели два месеца Бадредин не излизал от къщи, потънал в скръб, и не се явявал при султана.

Без да разбира мъката на момъка, султанът помислил, че той нарочно го отбягва. И повелителят на правоверните се разгневил и вместо да назначи за везир Бадредин, назначил друг везир на негово място. Но султанът не се задоволил само с това, а заповядал да отнемат всичкия имотна Нурадин, да оковат сина му във вериги и да го хвърлят в тъмница.

И новият везир взел със себе си стража и се запътил към къщата на Бадредин, който не подозирал какво го очаква.

Но между стражата имало един роб, който много обичал Бадредин. Когато узнал за заповедта на султана, той изтичал при момъка и го предупредил за надвисналата над него опасност.

— Господарю, бягай по-скоро и се спасявай! — извикал робът.

— Ще имам ли време да се подготвя за бягството? — попитал Бадредин.

— Не, всяка минута е скъпа. Везирът ей сега ще дойде. Няма време за губене.

И без да вземе нищо със себе си, Бадредин се измъкнал от къщи и скоро се озовал накрай града. Той отишъл в гробището и решил да прекара нощта на гроба на баща си. И тъкмо седнал на гроба, насреща му се задал един богат търговец, който бил ходил някъде по работа и сега се връщал в града. Когато се приближил и видял момъка, търговецът го поздравил и попитал:

— Защо си тъй натъжен, момко? Да не би след смъртта на баща ти да те е сполетяло някое ново нещастие?

— Не — отвърнал Бадредин. — Снощи сънувах баща си, който ми се сърдеше, че не идвам на гроба му, та затова дойдох тук да се помоля и да поискам прошка от него.

Тогава търговецът му рекъл:

— Отдавна се каня да те срещна и да поговоря с теб. Твоят баща имаше кораби, които пътуват сега насам и на които ти си наследник. Желаеш ли да ми продадеш стоката от първия кораб, който ще пристигне в нашето пристанище? Ще ти броя веднага хиляда жълтици.

И като казал това, търговецът извадил изпод дрехата си пълна торба със злато и наброил на Бадредин хиляда жълтици. После добавил:

— Напиши ми разписка и я подпечатай с твоя печат. Бадредин взел подадената му от търговеца хартия и написал:

„Подписаният Бадредин, син на покойния везир Нурадин, продадох на търговеца Исхак стоката от първия бащин кораб, който ще пристигне в пристанището на Басра. За тая стока получих хиляда жълтици, нито повече, нито по-малко.

Бадредин, син на везира Нурадин“

После Бадредин ударил печата си върху хартията и я подал на търговеца, който се сбогувал любезно и заминал към града.

Така Бадредин неочаквано забогатял и когато настъпила нощта, легнал на бащиния си гроб и заспал. Луната изгряла и озарила лицето му, което заблестяло с всичката си хубост.