Читать «Нурадин и брат му Шамзадин» онлайн - страница 13

И двамата отишли в града, минали край старата джамия на Омиадите и се озовали пред баничарницата тъкмо когато Бадредин приготвял своето прекрасно сладко от нарови зърна. Аджиб видял на челото му още незаздравялата рана от камъка, с който го ударил, и изпълнен с умиление, рекъл:

— Бъди благословен, добри човече! Познаваш ли старите си приятели, или вече си ги забравил?

Като зърнал момчето, Бадредин се зарадвал и отвърнал развълнувано:

— Моля, заповядайте! Направете ми честта да вкусите от моите сладкиши!

Но Аджиб казал:

— Ние няма да влезем, докато ти не ни обещаеш, че вече не ще вървиш след нас.

— Кълна се в аллаха, че повече няма да ви досаждам! — извикал Бадредин.

Тогава Аджиб и евнухът влезли в баничарницата и гостолюбивият стопанин им поднесъл не само сладко от нарови зърна, но и цяла кана шербет с гюлова вода и мускус.

Като се наяли и напили до насита, гостите благодарили на Бадредин и побързали да си отидат преди залез слънце.

Те се промъкнали тихо във везирския стан и Аджиб отишъл при баба си и й целунал ръка.

А баба му го попитала:

— Къде ходи, мило дете?

— Бях на пазара в Дамаск — отвърнал Аджиб.

— Тогава ти сигурно си много огладнял — рекла бабата и донесла едно порцеланово блюдо с нарови зърна, бадеми и захар. — Хапни си и ти — поканила тя евнуха Саид.

Но Аджиб и Саид били толкова заситени от гощавката на баничаря, че не могли да вземат нито хапка.

— Не ми е вкусно — намръщил се внукът, като опитал сладкиша, и отместил блюдото настрана.

— Не ти е вкусно ли? — разсърдила се бабата. — Мигар ти не знаеш, че никой на света не умее да прави по-хубави сладкиши от мене и от твоя баща Бадредин, когото аз научих още като малко дете на това изкуство?

— Не, бабо, на тоя сладкиш липсва нещо — рекъл Аджиб и признал на баба си, че като ходил из пазара, случайно се запознал с един баничар, който го нагостил със също такова сладко, само че много по-вкусно.

Бабата изгледала гневно евнуха и извикала:

— Как си посмял да водиш това дете при разни сладкари и баничари?

— Не съм го водил — отвърнал уплашено Саид. — Ние само минахме покрай баничарницата.

Но Аджиб упорствувал:

— Не, ние бяхме при баничаря и ядохме много по-хубаво сладко от твоето!

Тогава бабата обсипала с проклятия нещастния евнух и отишла при везира, комуто разказала всичко.

— Вярно ли е, че сте ходили с Аджиб при някакъв баничар? — попитал везирът, когато Саид се явил.

— Не сме ходили — промълвил разтреперан евнухът.

— Вярно е, вярно е! — злорадствувал Аджиб. — Ах, какво сладко ядохме там! Ах, какъв шербет пихме там!

Разярил се везирът и заповядал на своите роби да ударят сто тояги на лъжеца. Като разбрал какво го чака, евнухът се хвърлил в нозете на господаря си и му признал, че наистина ходили с Аджиб при баничаря, който ги черпил сладко от нарови зърна и шербет с гюлова вода.

— Ама такова сладко и такъв шербет, каквито никой никога не е ял и пил! — облизвал се евнухът.

Възмутена от дън душа, бабата извикала:

— Ти си лъжец! Върви веднага при твоя баничар и ни донеси да видим какво сте яли и пили! — И тя му дала една жълтица.