Читать «Индийски приказки» онлайн - страница 8

Девойката узнала с дълбока радост за пристигането на Нал. Щом се появил пред нея, Дамайанти забелязала зачервените му от сълзи очи и обезпокоена го запитала за причината. Нал не могъл да не и предаде волята на боговете. Дамайанти не размишлявала дълго.

— Слушай — казала тя. — Ти ми предаде тяхната поръка. Значи си изпълнил дълга си. Аз не ще губя време: щом започне празникът, ще те обявя тържествено за мой съпруг. Другите женихи ще бъдат длъжни да се подчинят на моето решение. Боговете, защитници на справедливостта, сигурно не ще ме накажат за това, че съм упражнила най-святото си право.

Така говорела смелата принцеса. Обаче в деня на празненството пред нея се явили петима принца, всичките с чертите на Нал. Дамайанти веднага разбрала, че Индра, Агни, Варума и Яма са взели образа на самия Нал, за да я объркат. Девойката се поколебала за миг, но се съвзела и им казала:

— Всемогъщи богове, аз винаги съм ви почитала в моите мисли, в сърцето и с делата си. Защо искате да ме измамите? Кажете ми кой е истинският Нал. Аз го обичам и него съм избрала за съпруг. В свещените книги пише, че истината трябва да се тачи винаги и навсякъде. Аз казах истината. Върху нея се опират Небето и Земята. В нейно име ви моля да приемете отново божествения си вид.

Изпълнени с възхищение към девойката, боговете приели блестящите си величествени образи.

Варуна й казал:

— Благородно дете, бъди щастлива със съпруга, който си избрала. Ние ще благословим вашия съюз.

Сватбата била отпразнувана с голямо веселие. Индра, Варуна, Агни и Яма се отправили към своите небесни владения. По пътя те срещнали Хали, духа на злото. Той бил научил със закъснение, че Дамайанти прави голям празник и се забързал към палата. Надявал се да пристигне навреме за избора. Четиримата богове, виждайки го да тича като луд, когато сватбата била вече станала, избухнали в смях.

— Безполезно е да се трепеш — подкачил го Яма. — Дамайанти посочи избраника на сърцето си.

Хали се спрял, обзет от гняв. Произнесъл ужасно проклятие и предрекъл, че човекът, оженен за принцесата, не ще може да живее в мир.

Изминали месеци. Нал бил отвел своята съпруга в палата си и те били щастливи. Но уви, това блаженство не траяло дълго. Един ден царят изпаднал в дълбока печал. Бродел из залите на своя палат тъжен, без да знае какво да прави. Събрали фокусници и танцувачки, но никой не успявал да извика усмивка на лицето му.

Би могло да се каже, че вече нищо не го интересувало, когато един ден той пожелал да играе на зарове. Повикал по-малкия си брат Пюскара да изиграе една игра с него. Пюскара приел. Хали, духът на злото, не бил забравил клетвата си и влязъл в сърцата на двамата братя, за да поведе горкия Нал към гибел.

Играта започнала. В началото залозите били скромни: една перла, едно украшение, един кон.

Нал загубил перлата, украшението, коня.

Подбуждан от несполуката и подтикван от духа, който го лишавал от разум, Нал удвоил залога. И загубил още веднъж.