Читать «Часът на Бика» онлайн - страница 18

Фай Родис разтвори широко очи и вдигна ръка — с жеста на летящата върху платформата, но в огледалото той се отрази някак си патетичен и забавен. Родис се изсмя късо, после махна огледалото, свали роклята си и легна на канапето. Отпусна тяло и впери поглед в синкавото, едва светещо кълбо над главата си. Тя лежа неподвижно близо три часа, докато в системата от концентрични кръгове на тавана не светна жълта точка и не се раздаде слаб звън. Фай Родис направи няколко гимнастически упражнения. Още няколко минути — и пред огледалото стоеше друга жена, която изглеждаше по-строга и по-сурова в меката прилепнала дреха на астронавт и с късата си, стегната прическа. Тя сложи тежката сигнална гривна на лявата си ръка и излезе от каютата.

В кръглото помещение, също на централната ос на кораба, под пилотския сфероид и изчислителните машини, вече бяха се събрали участниците в експедицията. Оживяха циферблатите на дубльорните прибори и в същия миг през люка на тавана се плъзнаха в залата Мента Кор и Див Симбел. Тихо запя настроената на си-бемол струна на ОЕВ, показвайки, че в работата на охраната на електронните връзки всичко е нормално. Звездолетът не се нуждаеше повече от внимание и вървеше по определения му курс към галактичния полюс.

Изчаквателната тишина накара Фай Родис веднага да пристъпи към най-трудното — да раздели хората на слизащи от кораба и оставащи в неприкосновения му екипаж. Тя започна с демонстрация на снимките, предадени от чуждата експедиция от Цефей по Пръстена. По обикновения път те биха стигнали до Земята след цели две хилядолетия и половина, ако един ЗПЛ от планетите в областта на съзвездието Дракон не беше минал в нашата част от Галактиката и не беше предал съобщението на 26-ия сегмент от Великия пръстен.

Експедицията на цефеяните само два пъти обиколила планетата на Торманс и понеже не получила разрешение за кацане, се оттеглила; като направила обща снимка на планетата и на нейните обитатели по хванатите телевизионни предавания. Червеното слънце на Торманс — една обикновена звезда за земния наблюдател — се намираше в съзвездието Рис — тъмна, бедна на звезди област във високите ширини на Галактиката.

На никого не би му хрумнало, че в тези дълбини на пространството са могли да се настанят жители на Земята. Но предадените по Пръстена снимки не оставяха съмнение — тези хора напълно приличаха на земляните.

Трудно можеше да се съди за цвета на кожата им — те май не се различаваха от по-мургавите земляни. Тесните им и издължени очи изглеждаха непроницаемо тъмни и придаваха на лицата малко трагичен израз. Антрополозите откриваха в профилите на жителите на Торманс черти на монголоидна сплеснатост, а дребният ръст и слабото, в повечето случаи неправилно телосложение също напомняше за хората от края на ЕРС и началото на ЕСО.

Повърхността на планетата, фотографирана през пролуките на облачната покривка, не приличаше на Земята. Тя по-скоро можеше да бъде сравнена с планета на Зеленото слънце по незначителната височина на континентите. Моретата заемаха голямо пространство. Приблизително измереното албедо говореше за соленост. Показателят на лъчевото сондиране подсказваше на набитото око на планетографите, че дълбочината на моретата на Торманс е малка в сравнение с океаните на Земята.