Читать «Абу-Кир и Абу-Сир» онлайн - страница 5

— Защо не се обаждаш? — укорил го бояджията. — Аз отворих бояджийница, сприятелих се със султана, а ти не се вестяваш да ме видиш какво правя. Съсипах се да те търся, кого ли не съм питал и разпитвал за теб.

Абу-Сир го погледнал и казал:

— Но нали аз дойдох при теб, а ти ме обяви за крадец, наби ме и ме опозори пред хората?

— Мигар ти беше това? — учудил се Абу-Кир. — А пък аз те сметнах за оня уличник, който се навърташе около дюкяна ми и крадеше чуждите тъкани. Твоя е грешката, братко, че не ми се обади кой си.

— Било каквото било — рекъл Абу-Сир. — Съблечи се и влез да се окъпеш.

И Абу-Кир се съблякъл и влязъл в банята, а Абу-Сир го окъпал и след това го почерпил с локум и шербет.

Като излязъл от хамама, бояджията поискал да си плати, но Абу-Сир казал:

— Не ме обиждай! Нали сме побратими? Абу-Кир си прибрал парите и рекъл:

— Прекрасен е твоят хамам, само едно нещо му липсва.

— Какво е то? — попитал Абу-Сир.

— Мехлем от мишеморка и вар за смъкване на космите. Направи такъв мехлем и когато султанът дойде да се къпе, намажи го с него.

И Абу-Кир яхнал мулето си, отишъл веднага при царя и му казал:

— Господарю, до ушите ми стигна слух, че ти си построил хамам.

— Да — потвърдил султанът. — При мен дойде един чужденец и аз му построих хамам, както на теб построих бояджийница.

— А ти ходил ли си в хамама?

— Да.

— Слава на аллаха, че още си жив!

— Защо?

— Защото баняджията е твой враг и е намислил да те убие. Ако отидеш още веднъж в неговия хамам, той ще поиска да ти очисти космите и ще те намаже с отровен мехлем. Отровата ще проникне в тялото ти и ще порази сърцето ти. Баняджията е изпратен нарочно от царя на християните, за да те погуби с хитрост.

Като чул тия думи, падишахът се разгневил и извикал:

— Абу-Сир трябва да бъде наказан най-жестоко! И той отишъл в хамама и Абу-Сир му рекъл:

— Приготвил съм мехлем, който унищожава космите. Искаш ли да те намажа с него?

— Донеси го!

Когато Абу-Сир донесъл мехлема, султанът усетил неприятен мирис и се убедил, че това наистина е отрова.

— Вържете убиеца и го доведете в палата! — заповядал той на царедворците и се прибрал в покоите си.

Скоро царедворците довели вързания Абу-Сир и го изправили пред своя господар.

Тогава султанът повикал началника на стражата и разпоредил:

— Ще сложиш тоя злодей в един чувал, ще го посипеш с негасена вар и ще го прекараш с лодка покрай палата ми. Когато ти дам знак, ще хвърлиш чувала в морето, варта ще закипи и ще изгори престъпника, който ще потъне мъртъв на морското дъно.

Началникът на стражата отвел Абу-Сир на отсрещния остров и го попитал:

— Какво зло си сторил на султана, че иска да те погуби?

— Кълна се в аллаха, никакво зло не съм му сторил! — отвърнал Абу-Сир.

— Тогава сигурно някой те е наклеветил — рекъл началникът на стражата. — Аз се къпах в твоя хамам и ти не ми взе пари, затова ще се опитам да ти помогна. Остани на тоя остров и когато насам мине някой кораб, ще те изпратя скришом с него за родния край.