Читать «Атинянката Таис» онлайн - страница 5

Накратко казано, суровият подбор на много поколения и живот, в който физическото развитие се е смятало за най-важно, са създали може би не само необикновено силни, но и извънредно издръжливи хора. Самият Александър и неговите приближени са останали в течение на вековете като поразителни образци на подобна издръжливост на рани и лишения, жизнена устойчивост в боеве и походи, да не говорим за тяхното мъжество, което не отстъпва на легендарната спартанска храброст.

Според най-новия речник на древногръцки език от С. И. Соболевски (1967 г.) аз пиша дифтонгите (освен омикрон-ипсилон равно на у) двузвучно, без латинизация. Поради това разликата в четенето с някои общоизвестни думи не бива да учудва читателя. Навсякъде, където е възможно, аз се отказвам да предавам «тета» със звук «ф», «ета» — с «и» и «бета» — с «в», както това е било прието в стара Русия според четенето на тези букви по църковнославянската традиция, възникнала въз основа на южнославянските езици. Досега ние пишем «Вифлеем», а не «бетлеем», «алфавит», а не «алфабет», «Тива», а не «Теба». До неотдавна дори пишехме вместо «библиотека» — «вивлиофика».

Позволявам си да припомня известния езиковедски анекдот за беотийските овци, нагърбили се с ролята на филолози. След яростна дискусия как да се чете «бета» и «ета» било намерено стихотворението на Хезиод за овчето стадо, което слизало от планината. Блеенето на овцете, предадено с буква «бета» и «ета», сложило край на спора, защото дори по време на Хезиод овните не можели да блеят на «ви».

Най-утвърдените думи са оставени в предишния правопис. Избягвам формите на женските имена с окончание «ида», възприета поради желание да се запази поетичният размер в старите преводи — Лаида, Елида. Окончанията «ида», «ид» са аналогични на нашето бащино име и означават принадлежност към даден род: Одисеи Лаертид (син на Лаер), Тезей Ерехтеид (от рода на Ерехтей), Елена Тиндарида (дъщеря на Тиндар). Географските названия, завършващи на «ета» от времето, когато тя се е четяла като «и», са принудили да се дава множествено число на наименованията: Гавгамели, Сузи. В действителност трябва да се пишат русофицирани окончания, подобно на всички женски имена, които завършват на «ета»: Елена, Атина, Хера, или с други думи Гавгамела, Суза. Изключение правят наименованията, които завършват на дифтонга «ай»: Атини, Тиви. Те са най-близо към руското название за принадлежност: Атинско, Тиванско (Тебайско). Обаче, както и други вкоренили се думи, тяхното поправяне е въпрос на бъдещи специални трудове.