Читать «Реквием за една мръсница» онлайн - страница 114

Приближаваме с Борислав и поставяме двете мизерни букетчета върху купчината черна пръст, додето реквиемът продължава дрезгаво да звучи. Две съвсем жалки букетчета върху тоя жалък гроб.

Останалото ще го довършат времето и дъждът. Земята ще се слегне и отгоре ще поникне трева, и надписът ще се изтрие, сякаш нищо не е имало и нищо не е било.

И си помислям, че всичко би могло да стане другояче.

И си казвам, че нещо е трябвало да се направи, макар да не знам какво.

Ние винаги се сещаме, че нещо е трябвало да се направи тогава, когато вече нищо не може да се направи.

И се отплащаме с няколко повехнали цветя.

Или с един реквием.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: goblin, 2007

Редакция: Mandor, 2007 (#)

Публикация:

РЕКВИЕМ ЗА ЕДНА МРЪСНИЦА

Богомил Райнов

Издателство „Отечествен фронт“

София, 1975

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/2806]

Последна редакция: 2007-10-18 08:00:00