Читать «Латвийска приказка (Латвийска приказка)» онлайн - страница 2
Зайо Байо и Кума Лиса
И като се втурна напред, Баба Меца блъсна вратата на заешката къщурка.
Кума Лиса я посрещна с метлата.
— Ти защо си навираш носа в чуждата къща! Вън! Или ще ти отупам гърба с тая метла! На пух и прах ще те направя.
От очите на лисицата изскочиха искри. Баба Меца се стъписа уплашена, измъкна се заднишком и търти да бяга в горските пущинаци.
А Зайо Байо махна безнадеждно с лапа, тръгна по пътеката, която водеше към село, и захълца. Накрай село го срещна Червен Петльо Гребенаров и го попита защо плаче. Заекът му разказа всичко.
— Не плачи, братче! — утеши го Петльо. — Аз ще изплаша Кума Лиса и ще я прогоня от твоята къща.
И потеглиха двамата. Петльо отпред, заекът отзад. Но щом стигнаха до къщурката и поискаха да влязат, Кума Лиса пак се наежи и развика:
— Вън! Вън! Или ще ви откъсна главите!
Ала петелът не се уплаши. Той разклати заплашително червения си гребен, запляска с криле и се провикна:
А на лисицата се стори, че петелът вика: „Събуди го! Събуди го!“
— Кого да събудя! Шаро ли? — изврещя Лисицата, загубила ума и дума. Хвърли се навън през отворения прозорец, шмугна се в гората и вече не се върна.
— Благодаря ти, Петльо! — рече заекът на петела. — Ти, братко, ми помогна да се прибера пак в моята топла къщурка.
Информация за текста
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2556]
Последна редакция: 2007-04-29 13:48:41