Читать «Наследството на Арн» онлайн - страница 5

— Имаш петхилядна войска тук в Норунга, щеше ли да е чак толкова различно с двеста конника повече? — не вярваше епископът.

— Да — усмихна се ярлът, съчувствайки на духовника за невежеството му. — Ако разполагах с конницата от Форшвик, мъжете, които разчистиха цяла Тавастия, нямаше да се налага да се окопаваме като лисици в бърлога. Тогава победата нямаше да струва толкова много кръв, колкото ще се пролее сега, ако изобщо победим. С форшвикската кавалерия щяхме да изметем тези немски наемници от земята ни за седмица. А имахме ли я при нас сега, утре щяхме да победим за няколко часа. Ето колко голяма е разликата.

— Защо тогава сме се окопали като лисици, защо приемаш битката толкова рано, почти веднага след като вражеската войска е проникнала в страната? — попита епископът с тон, който издаваше някакво неверие, че нещата се развиват по най-благоразумния начин. Ярлът обаче ни най-малко не се разгневи, задето така открито поставяха разума му под съмнение.

— Задаваш много умен въпрос, епископе — отговори му той. — Не съм сигурен дали наистина осъзнаваш как той се забива като кама право в множеството проблеми, които аз, Кнут и Стюре обсъждахме през последните седмици. Но положението е такова. Кнут Магнусон и хората му там отвъд са наели войска в Шлезвиг, затова пристигнаха в Халанд с кораби от Ютландия. Техните немски и датски наемници и конници струват много сребро, така че сега имаме избор. Можем да избягваме сблъсък дълго време и да оставим наемниците да опожарят и плячкосат цяла Западна Готаланд, защото накрая няма да има друг начин да им се плати. Може би това би накарало благородните ми другари от Форшвик в лагера на роднините ми скоро да решат, че това е прекалено, да оседлаят конете си и да преминат на наша страна. Може би. Едно обаче е сигурно, и то е, че Кнут Магнусон е твърде силно изкушен да се опита да спечели бързо. Така ще се плати много по-малко сребро на наемниците си. И тъкмо това изкушение сега развявам като примамка пред него, разбираш ли?

— По-скоро не — отвърна епископът замислен. — Да, изкушението да спечели веднага, докато наемниците не са изтощени, и то на възможно най-ниска цена в сребро, това го разбирам. Но ти какво ще спечелиш от една бърза развръзка?

— Ще мога да избера мястото на сражението — доволно обясни ярлът. — Кнут Магнусон иска да ме разбие на мига, затова на драго сърце ще отиде на избраното от мен място. Сега разбра ли?