Читать «Бар "Петлите"» онлайн - страница 2
Джон Гришам
Той нагласи алармата си за осем сутринта и на чаша кафе обясни на майка си, че се налага да се върне във Вашингтон. Съжалявам, че трябва да тръгна по-рано от очакваното, мамо, съжалявам и че те оставям с твоето лошо момче, мамо, но изчезвам. Луи не ми е син, имам си собствени проблеми.
Първият проблем беше колата му, форд бронко, който Марк караше още от гимназията. Километражът беше застинал на триста хиляди километра, и то още по средата на следването му. Колата отчайващо се нуждаеше от нова горивна помпа — едно от многобройните неща за спешна смяна. С помощта на тиксо и кламери Марк временно пооправяше двигателя, трансмисията и спирачките през последните две години, но с горивната помпа не му провървя. Работеше, но с по-нисък капацитет от нормалното, поради което фордът вдигаше най-много осемдесет километра в час на равен терен. За да не го отнесат огромните тирове по магистралата, Марк минаваше по второстепенните пътища на провинциален Делауер и източните окръзи. Двучасовото пътуване от Доувър до Централен Вашингтон му отнемаше два пъти повече време.
Така разполагаше с още повече време да размишлява над другите си проблеми. Вторият беше убийственият студентски заем. Марк завърши колежа с дълг от шейсет хиляди долара и без работа. Баща му, който в този момент изглеждаше щастливо женен, но също затънал в дългове, го предупреди да не продължава да учи. „По дяволите, момче — каза му той, — след четиригодишно образование си затънал с шейсет бона. Спри, преди положението да се влоши още повече.“ Марк обаче намираше за глупаво да приема финансови съвети от баща си, затова две години поработи тук-там — като барман или доставчик на пица, — докато се спазари със заемодателите си. Отправеше ли поглед назад, не беше сигурен как точно се бе зародила идеята да следва право, но помнеше един разговор между двама членове на студентско братство, които мъдруваха над глобалните проблеми и се наливаха солидно. Марк работеше на бара, заведението не беше пълно и след четвъртата си водка с боровинков сок двамата говореха достатъчно високо, за да ги чува и той. Сред многото интересни неща, които казаха, Марк завинаги запомни две: „Големите адвокатски кантори във Вашингтон наемат хора като бесни“ и „Първоначалната заплата започва от сто и петдесет хиляди годишно“.
Скоро след това случайно срещна свой приятел от колежа, първокурсник по право във „Фоги Ботъм“, Вашингтон, и той най-подробно го запозна с намерението си да профучи през следването, да завърши за две години и половина и да започне работа в голяма кантора на тлъста заплата. Студентските заеми буквално валяли, всеки можел да кандидатства. Е, вярно, ще завършиш с огромен дълг, но като нищо ще го изплатиш за пет години. Според приятеля на Марк било адски разумно да „инвестираш в себе си“ чрез този дълг, защото така си гарантираш шанса да печелиш пари в бъдеще.
Марк налапа въдицата и започна да се готви за приемния тест. Постигна невзрачен резултат от 146 точки, но това ни най-малко не притесни комисията във висшето училище по право „Фоги Ботъм“. Не ги смути и справката за доста слабия му успех от колежа, която показваше „среден 2,8“. Във „Фоги Ботъм“ го приеха с разтворени обятия. Молбата му за заем също получи бързо одобрение. Всяка година образователното министерство превеждаше шейсет и пет хиляди долара на „Фоги Ботъм“. И ето че сега, преди последния си семестър, Марк се намираше пред печалната перспектива на човек, завършил колеж и право със заем, възлизащ на 266 000 долара, главница и лихва общо.