Читать «Втори меден месец» онлайн - страница 2

Връщай се в леглото. Не можеш да се бориш с Торбалан сега. Може би когато пораснеш още малко. Моля те, моля те, моля те, връщай се в леглото.

Само че Нед вече не искаше да слуша този вътрешен глас. В момента му говореше друг глас, много по-силен. По-дързък. Безстрашен. Той му казваше да продължава. Не се бой! Не бъди бъзльо!

Нед влезе в библиотеката. До прозореца имаше махагоново бюро. То беше слабо осветено от малък електрически часовник от онези с преобръщащите се цифри като на старите табла за спортни резултати.

Бюрото беше масивно. Прекалено огромно за стаята. От лявата страна имаше три големи чекмеджета.

Единственото важно от тях беше най-долното. То винаги стоеше заключено. Нед посегна през бюрото и с две ръце хвана чаша за кафе, в която имаше моливи и химикалки, гуми и кламери. Пое си дълбоко дъх, сякаш броеше до три, и вдигна чашата.

Беше там. Ключът. На същото място, където го беше намерил няколко седмици по-рано. Защото седемгодишните любопитни момчета са в състояние да открият почти всичко и най-вече нещата, които не е бивало да открият.

Нед взе ключа и го стисна между палеца и показалеца си, за да го мушне в ключалката на най-долното чекмедже.

Завъртя го леко по посока на часовниковата стрелка, докато не чу звука. Щрак!

След това много внимателно и бавно, за да не шуми, Нед издърпа чекмеджето.

И извади оръжието.

Три

Оливия Синклер скочи така внезапно в леглото, че леко се замая. Първата ѝ мисъл беше, че парното се е включило, че кошмарното дрънчене на тръбите ще разтресе къщата.

Точно по тази причина тя си лягаше с тапи за уши, за да може да проспи всичко това. Тапите за уши помагаха. Доколкото си спомняше, никога не се беше будила посред нощ.

Досега.

Ако звукът не идваше от парното и от тръбите, откъде тогава? Все нещо го бе причинило.

Оливия се обърна наляво, за да провери колко е часът. Часовникът на нощното шкафче показваше 12:20 през нощта.

Обърна се надясно и видя празна възглавница до себе си.

Беше сама.

Оливия махна тапите си за уши, спусна крака от леглото и бързо откри пантофите си. В мига, в който светна лампата, я връхлетя нов звук. Този път го разпозна безпогрешно. Беше ужасяващ писък.

Нора!

Оливия хукна през спалнята и се втурна по тесния коридор към стаята на дъщеря си, където лампата светеше.

Щом стигна до вратата, замайването ѝ прерасна в нещо далеч по-лошо. Погади ѝ се до дън душа.

Навсякъде имаше кръв. По пода. По леглото. Оплискана по боядисаната в розово стена между плакатите на Деби Гибсън и „Дюран Дюран“.

Оливия огледа останалата част от стаята. Пое си дъх. Във въздуха още се усещаше миризма на барут. В един кратък потресаващ миг тя разбра какво се беше случило.

И какво се беше случвало в продължение на повече от година.

О, господи! Дъщеря ми! Горкичката ми невинна дъщеря!

Нора седеше свита на кълбо до таблата на леглото си. Беше обгърнала коленете си здраво с ръце. Беше гола. Плачеше. Гледаше към брат си.

В отсрещния ъгъл на стаята, побелял като зимния сняг навън, Нед стоеше неподвижен в пижамата си на Супермен. Дори не мигаше.