Читать «Само един риск» онлайн
Симона Арнщед
Annotation
Амбра Винтер е репортер за най-големия вечерен вестник в страната. Тя е умна, наперена и идеалистична, но след като прави ужасен гаф на работното място, е наказана да мръзне в най-ужасния от всички градове в Швеция – Кируна. Град, останал като вечно скован от лед спомен в съзнанието й.
Том Лексингтън е експерт по сигурността и бивш елитен войник, наскоро завърнал се от пленничество в Чад. В Кируна той си поставя за цел да спечели отново своята любима и това, от което най-малко се нуждае, е нахална репортерка от големия град, която да усложнява нещата.
Само че съдбата има други планове за тях. Те са привлечени един към друг почти като магнити. Дали това, което се случва на север от Полярния кръг, ще си остане на север от Полярния кръг? Разберете в дългоочакваната трета книга от романтичната поредица на Симона Арнщед.
Симона Арнщед - Само една нощ: Само един риск кн. 3
Пролог
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
ЕПИЛОГ
Информация за текста
В тази къща всичко беше страшно. Поне за едно дете. Странната храна. Гневните гласове. Вечната тревога — нещо ще се случи, някой ще я набие.
Най-страшно обаче беше мазето.
Студено и зловонно.
Тя се сви на кълбо до стената, опря чело в коленете си, усети отчаянието като буца в стомаха. Като рана в сърцето. Болеше я, че е самотна и мразена. Беше свикнала, но сега стана по-лошо от когато и да било.
Седеше на тъмно. И умираше от глад.
Хлипаше, заровила лице върху коленете си. Страхуваше се, макар да се мъчеше да бъде смела.
Не искаше да плаче.
Каквото и да й причиняха, нямаше да заплаче.
1
Амбра Винтер преглеждаше бележника си. Идеи за статии, телефонен номер на човек, когото беше интервюирала, както и напомняне да купи кафе. Последното беше подчертала с две линии. Нямаше много изисквания към живота, но сутрешното кафе беше едно от тях.
— Амбра, слушаш ли ме?
Но тъй като въпросът бе зададен от прекия й началник във вестник „Афтонбладет“, редактора от новинарския отдел Грейс Бекеле, Амбра отговори възможно най-дипломатично:
— Много те моля, прати някой друг. Нали миналата седмица ходих във Варберг. И тъкмо се връщам от пожара в Акала.
Придружи думите си с умолителен поглед. Все трябваше да има някой друг репортер, когото Грейс да изпрати за тази тъпа история. Млад и напорист журналист, който още не е станал такъв циник като нея, а и ще се радва да не е закован за бюрото цял ден.
— Не, държа ти да отидеш.
Грейс махна с тънката си ръка и дългите й остри нокти проблеснаха. Изглеждаше като супермодел, но беше известна преди всичко като извънредно успешен ръководител. Амбра знаеше, че шефката й ще надделее в тази битка за надмощие помежду им — както обикновено.
— Я повтори къде беше — примири се тя.
Дрехите й миришеха на дим. Беше невероятно колко бързо се беше разпространил пожарът. Три минути, после пламъците погълнаха всичко. Липсваха жертви, което разваляше репортажа, но иначе беше хубаво. Нямаше да е добре някое семейство да умре в пожар три дни преди Коледа.
