Читать «По-силно от меча» онлайн
Джефри Арчър
ДЖЕФРИ АРЧЪР
ПО-СИЛНО ОТ МЕЧА
На Хари
Моите искрени благодарности за безценните съвети и помощ на:
Саймън Бейнбридж, Алън Гард, проф. Кен Хауард, Алисън Принс, Катрин Ричардс, Мари Робъртс, др Ник Роб и нс и Сюзан Уот.
А също и на Саймън Сийбаг Монтефиоре, автор на "Сталин: Дворът на червения цар" и "Младият Сталин", за съветите и знанията му.
Едуард Булър-Литън (1803–1873)
Пролог
Октомври 1964
Брендан не почука на вратата. Просто я отвори и влезе, като преди това се огледа, за да се увери, че никой не го е видял. Не искаше да му се налага да обяснява какво прави един млад мъж в каютата на възрастен джентълмен в такъв час. Не че някой би коментирал.
— Има ли вероятност да ни прекъснат? — попита той, след като затвори вратата.
— Никой няма да ни безпокои преди седем сутринта, а тогава няма да има кого да безпокоят.
— Добре — каза Брендан.
После се наведе, отключи големия сандък, отвори капака и огледа сложния механизъм, за чието сглобяване им бе нужен цял месец. През следващия половин час проверяваше дали няма откачени жици. Дали всичко е на мястото си и дали часовникът се задейства при завъртане на ключа. След като се увери, че устройството работи идеално, се изправи и каза:
— Всичко е готово. Кога да го активираме?
— В три след полунощ. И ще ми трябват трийсет минути да махна всичко това — добави лордът, като докосна двойната си брадичка, — и да имам достатъчно време да стигна до другата си каюта.
Брендан пак се наведе над сандъка и нагласи таймера.
— Трябва само да завъртиш ключа преди да тръгнеш и да провериш дали секундарникът се движи.
— Какво може да се обърка?
— Ако лилиите още са в каютата на мисис Клифтън, нищо. Никой в този коридор, а може би и на долната палуба, няма да има шансове за оцеляване. В пръстта под цветята има шест фунта динамит, много повече от необходимото, но по този начин можем да сме сигурни, че ще приберем парите.
— Донесе ли ключа ми?
— Да — каза Брендан. — Каюта седемстотин и шест. Ще намериш новия си паспорт и билета под възглавницата.
— Има ли нещо друго, за което да се безпокоя?
— Не. Само провери дали секундарникът се движи, преди да излезеш.
Дохърти се усмихна.
— Ще се видим в Белфаст.
Хари отключи вратата на каютата и се дръпна, за да направи път на Ема.
Тя се наведе и помириса лилиите, пратени ѝ от кралицата майка по случай пускането на "Бъкингам".
— Ужасно съм уморена — каза, докато се изправяше. — Не знам как се справя кралицата майка всеки ден.
— Това ѝ е работата и я бива, но се обзалагам, че и тя ще се умори, ако опита да бъде председател на "Барингтън" за няколко дни.
— Въпреки това предпочитам моята работа пред нейната — каза Ема, докато събличаше роклята си и я окачаше в гардероба, преди да изчезне в банята.
Хари отново прочете картичката от нейно величество кралицата майка. Лично послание! Ема вече беше решила да сложи вазата в офиса си, когато се върнат в Бристол, и да слага в нея лилии всеки понеделник. Хари се усмихна. Всъщност защо не?
Ема излезе от банята и Хари също се изкъпа. Ема свали хавлията и си легна. Беше прекалено уморена, за да отвори "Шпионинът, който дойде от студа" от един млад автор, който Хари ѝ бе препоръчал. Изгаси нощната лампа и каза: "Лека нощ, скъпи", макар да знаеше, че Хари не може да я чуе.
