Читать «Гилдията на магьосниците» онлайн - страница 5

Наблюдателят я влачеше след себе си, без да изостава от бандата на Херин, която тичаше към стражниците. Те вече бяха вдигнали щитовете си, предвкусвайки дългоочакваната развръзка. Когато ги приближиха на няколко крачки, момчетата свиха рязко в една тясна уличка между къщите. Сония не изоставаше от тях. Забеляза двама плътно притиснати към стената мъже в униформи.

– Наведи се! – изкрещя познат глас.

Нечия ръка я сграбчи и я дръпна надолу. Тя примижа от болка, когато коленете й се удариха в покрития с киша калдъръм. Зад нея се разнесоха викове, тя се обърна и видя как грамада от ръце и щитове запълва тесния проход между сградите, а около тях се кълби облак от червен прах.

– Сония?

Гласът беше познат и изпълнен с удивление. Тя вдигна поглед и се ухили, щом видя свилия се до нея Сери.

– Тя ми каза, че стражниците подготвят засада – обади се наблюдателят.

Сери кимна.

– Знаехме за това. – Устните му се разтеглиха в усмивка, той погледна покрай нея към стражниците и усмивката му изчезна. – Хайде, момчета, да се махаме оттук!

Той я хвана за ръката, помогна й да се изправи, и я поведе между младежите, които продължаваха да засипват стражниците със снаряди. В този момент ги заслепи бяла светлина.

– Какво беше това? – изпъшка Сония и примигна, опитвайки се да прогони от очите си изображението на тясната уличка, което като че ли се беше запечатило в тях.

– Магьосникът – изсъска Сери.

– Бягайте! – изрева някъде наблизо Херин. Полузаслепена, Сония се затича, препъвайки се в камъните. Някой се блъсна в нея и тя падна. Сери я хвана за ръцете, помогна й да се изправи и я поведе напред.

Когато изскочиха от тясната уличка, Сония се озова отново на главната улица. Момчетата забавиха ход, нахлупиха качулките върху главите си, прегърбиха се и се сляха с тълпата. Сония не изоставаше от тях и двамата със Сери продължиха да вървят мълчаливо. До него се появи една висока фигура и надникна изпод качулката си към нея.

– Хей! Кого виждам! – Очите на Херин се разшириха. – Сония! Какво правиш тук?

Тя се усмихна.

– Отново се забърквам в пакостите ти, Херин.

– Чула, че стражниците планират засада и дошла да ни търси – обясни Сери.

Херин махна пренебрежително с ръка.

– Знаехме, че ще опитат нещо, затова си подсигурихме път за отстъпление.

Соня се сети за струпалите се на изхода на уличката стражи и кимна.

– Трябваше да се досетя, че знаеш.

– И така, как си иначе? Минаха... години.

– Две години. Живеем в Северния квартал. Чичо Ранел получи стая в работническите бараки.

– Чувам, че наемите там са безумни – и всичко струва двойно само защото живеете в границите на града.

– Така е, но успяваме да се справим.

– И как? – попита Сери.

– Поправяме обувки и дрехи.

Херин кимна.

– Значи затова не сме те виждали толкова време.

Сония се усмихна. „Затова, а и защото Джона предпочита да

ме държи далеч от твоята банда”. Леля й не одобряваше Херин и приятелите му. Никак даже...