Читать «Ответен удар» онлайн - страница 56

Вместо да слязат по стълбите до приземния етаж и да се измъкнат от някой страничен изход, както тя си мислеше, те стигнаха до първия етаж и прекосиха магазина по цялата му дължина. Там Харват видя друга аварийна стълба, по която се спуснаха до приземния етаж, където я преведе през щанда за парфюми. Оттам се втурнаха към парадния вход, сливайки се с останалите изпаднали в паника купувачи.

Агентът светкавично огледа улицата през пелената от пороен дъжд и установи, че не само автобусите, но и таксита са претъпкани. Метрото беше алтернатива, но те нямаше как да се качат на тази спирка. Беше само въпрос на време Халид Аломари да разбере, че е бил надхитрен, и да обърне посоката на търсене. Трябваше да изчезнат от квартала възможно най-скоро.

Като стисна по-силно ръката на Джилиън Алкът, Харват я изведе от универсалния магазин и двамата тръгнаха по тротоара. Без своя надежден чадър “Бърбъри”, който бе изтървала някъде около щанда за бельо заедно с куфарчето си, Джилиън нямаше с какво да се предпази от дъжда. Вече беше измръзнала, измокрена и достатъчно уплашена. Опита се да измисли какво да каже - нещо, което би сложило край на цялото това безумие.

- Моля ви, пуснете ме.

Харват не я слушаше. Единствената му цел беше да се отдалечат максимално от Аломари, а това означаваше, че трябва да продължат напред, и то заедно.

Агентът не беше в състояние да се справи с опитния убиец. Беше изчерпал и последните си запаси от енергия и адреналин, заради което щеше да плати висока цена в най-скоро време. Желаеше да легне и да спи цяла седмица, но точно сега това бе изключено. Съзнанието, че смъртоносната болест всеки момент може да започне да бушува в Америка, беше достатъчен мотив да ускори крачките си.

Щом наближиха метростанция “Саут Кенсингтън”, Харват се сети, че все още няма представа накъде са се запътели. Не беше мислил толкова надалеч. Не можеха да скитат безцелно из Лондон цяла нощ. Трябваше им крайна точка.

- Трябва ни място, където да се скрием от дъжда - каза той повече на себе си, отколкото на нея. - Място, където бихме могли да поговорим. Някъде на тихо.

- Какво ще кажете за някой полицейски участък? - предложи Джилиън. - Там са достатъчно тихи, а и ще сме в безопасност.

- Не можем да отидем в полицията.

- Ние ли не можем? - събра смелост тя. - Или вие не можете?

- В момента е все едно - заяви Харват. - И двамата сме замесени.

Той се взря през пороя и успя да види табела на една кръчма на около пресечка от тях. След като метна поглед през рамо, той добави:

- По-нататък има кръчма. Може да поговорим там. Да вървим.

- Не искам да ходя никъде с вас - опъна се Джилиън. - Дори не зная кой сте. Единственото място, където ще отида, е полицията.

Харват беше нетърпелив да се махне от улицата и да се скрие от дъжда. Всеки момент мястото щеше да загъмжи от полицаи.