Читать «Ответен удар» онлайн - страница 248

Що се отнасяше до Чип Рейнълдс, скоро се очакваше да оздравее напълно, след което смятал да напусне работата си в ,,Арамко“ и да се завърне в Монтана, където щял да се занимава активно с лов и риболов и да се отдаде на планове за близкото си бъдеше. От ЦРУ се опитали да го убедят да се върне на служба при тях и да им помогне в две разследвания, на случая с Озан Калъчкъ, който се бе докопал до строго секретния видеозапис на Департамента на отбраната, и на твърденията, че саудитците разполагат с ядрени оръжия. Рейнълдс обаче отклонил поканата. Изглежда, беше станал свидетел на толкова международни машинации, че щяха да му стигнат за още един живот.

И семейство Уиткоум, и Джилиън Алкът бяха получили официални благодарности на частна церемония в Белия дом за помощта им в изследването на болестта. Въз основи на доклада на Харват на Джилиън ѝ беше издаден и чек за десет милиона долара от програмата „Награди за справедливост“ заради ролята ѝ в ликвидирането на Халид Шейх Аломари. Според последни данни тя смятала да използва парите за финансиране на цялостни разкопки и изваждане на елитната гвардия на Ханибал от ледената им могила под прохода Кол дьо ла Траверсет.

И най-накрая, Кевин Макколиф беше оставил три съобщения на гласовата поща на Харват с молба да се съберат, и да обсъдят стратегията си за следващия маратон в окръг Колумбия, а Ник Кампос беше изпратил по факса в кабинета на Скот няколко молби за работа в ,,Уол-Март”, ,,ей така, за всеки случай”.

Макар да съзнаваше, че е далеч от мисълта ла стане консултант в хипермаркет, Харват се питаше кога ли ще е готов да се върне към стария си живот. От време на време в ума му отекваха думите на Чип Рейнълдс. Неговата целенасоченост беше причина за самотния му живот. Трийсет и шестата му година го дебнеше иззад ъгъла. Харват все още беше млад мъж, но трябваше да реши какво иска занапред от живота.

Точно в този момент обаче единственото му желание беше да отвори още една бира и да се зачете в романа на Джей Макларти, който бе взел от библиотеката във фоайето на хотела. След това щеше да отиде на риболов. Имаше достатъчно време и винаги можеше да обмисли нещата на следващия ден. Кой знае от кога за пръв път Скот Харват щеше да си почине.

Тъкмо бе стигнал до средата на първата страница, когато един от служителите на рецепцията се появи на верандата му.

- Сеньор Харват?

- Да? - отвърна той, като захлупи книгата върху гърдите си.

- Извинете ме за безпокойството. Опитахме се да се свържем с вас в стаята ви, но не отговаряхте.

- Зная. Изключих телефона.

Защо ли изобщо си беше дал труда да го направи? Единствено Клаудия Мюлер знаеше къде си прекарва отпуска, а сутринта той вече и се бе обадил, за да се осведоми за състоянието на Хорст Шрьодер.