Читать «Ответен удар» онлайн - страница 207

Скрит зад катурнатото кресло, където беше седял Ага Хан, той чу още една поредица от изстрели. Куршумите попадаха в стената и камината зад гърба му. Изведнъж усети пареща болка в прасеца си. Отначало помисли, че е ударен от рикоширал куршум, но когато докосна крака си, се оказа, че причината е съвсем друга. Няколко от горящите в камината цепеници се бяха изтърколили на пода.

Харват ги изрита, при което една от цепениците стигна до завесите и подпали тежкото кадифе. При продължаващата стрелба той нямаше как да потуши огъня. Няколко крачки деляха пламналите завеси от книжните лавици на Ага Хан и след минути половината от помещението вече гореше. Агентът знаеше, че не може да остане на мястото си.

Тъкмо се готвеше да надзърне иззад падналото кресло, когато видя чифт тежки черни ботуши, които се приближаваха към него със залитане. Те бяха последвани от автоматично оръжие със заглушител и преди Харват да успее да реагира, собственикът на ботушите и оръжието се просна върху него.

Хорст Шрьодер буквално се беше сгромолясал в краката на Харват. Гърдите му се надигаха, опитвайки се да си поемат въздух. Не само кървеше от множество огнестрелни рани, а и страдаше от първите симптоми на задушаване с димни газове. Харват взе оръжието му и напрегна зрението си, за да види дали някой не се приближава към тях през пушека.

- Мъртви са… - промълви Шрьодер с пресипнал глас. - Освен един.

- Кой? - попита Харват, като отново се огледа.

- Дебелият. Избяга.

Жегата в помещението ставаше нетърпима. Трябваше да излязат от там.

- Можеш ли да ходиш?

Шрьодер слабо поклати глава.

Харват нарами оръжието, подхвана с ръце командоса през гърдите и го повлече към коридора. Щом излязоха, чу виковете и тропота по стълбите в другия край. Хората на Рейбърн. Дали не идваха заради пожара? Или бяха получили заповед да стрелят на месо?

- Хорст - каза Харват, опитвайки се да стигне до съзнанието на командоса, който дишаше на пресекулки. - Какво се случи долу?

- Намерихме Токай, но вече е мъртъв. Чакахме те заедно, когато хеликоптерът кацна. Дебелакът каза, че ти си го повикал.

Беше вярно. Харват му се беше обадил, но не беше очаквал да се появи самият Калъчкъ. Наистина го беше подценил.

- Познаваше Токай по име и попита дали е добре - продължи Шрьодер, като кашляше от дима и кръвта, която пълнеше белите му дробове. - Предложи да го качи на хеликоптера, за да ти се притечем на помощ. Трябваше да сме по-бдителни.

,,Не”, помисли си Харват, ,,аз трябваше да бъда при вас”.

- В мига, в който се приближихме до хеликоптера, хората му откриха стрелба по нас - каза Шрьодер. - Токай беше убит, нямаше никакъв шанс. И Грьосер е мъртъв.

На Харват му призля. Докато новините се врязваха в съзнанието му, се изпълваше с все по-силен гняв към себе си. Бяха дошли тук единствено за да спасят Токай, а се бяха провалили. Той се бе провалил. Беше си позволил да се отклони от основната им цел и заради това двама души бяха загинали и мисията им бе претърпяла неуспех.