Читать «Ответен удар» онлайн - страница 14

Доктор Башир пръв се заинтересува не само с кого работи, но и каква бе крайната цел на изследванията. Предварително им беше обяснено единствено, че работата им ще доведе до велик триумф за мюсюлманите. Това беше пъзел, който всички те тайно се мъчеха да разгадаят.

Башир подозираше, че институтът най-малкото филтрира техните имейли, търсейки ключови думи, които биха издали някаква забранена комуникация. Освен това вероятно се изчиташе цялото съдържание на произволни електронни писма. Каквато и да беше процедурата, ученият трябваше да действа предпазливо.

Башир беше нарекъл един от белите лабораторни плъхове от контролната си трупа „Стей-Гоу”. Името, както самият той посочваше в имейлите си, му хрумнало заради начина, по който плъхът припкал из клетката си.

Емир Токай, надареният млад турски учен, привлечен от института, за да координира усилията на членовете на проекта, пръв схвана хитрия код на доктор Башир. По-скоро тонът на имейлите на доктора, отколкото каквото и да било друго, накараха младежа да предположи, че водещият изследовател се опитва да прокара скрито послание до екипа. Отне му известно време, докато проумее какво е то, но чрез много опити и грешки най-сетне откри, че разковничето се крие в името на лабораторния плъх. Името „Стей-Гоу“ всъщност звучеше като думата „стего“, съкратено от „стеганография“. „Стеганография“ беше гръцка дума и в буквален превод означаваше „скрито писмо“. Криптографията взима за даденост, че врагът може да прихване дадено съобщение, но не трябва да е в състояние да го дешифрира, докато целта на стеганографията е да скрие посланията в иначе безобидна кореспонденция по такъв начин, че дори да бъде прихваната, да не се разбере за съществуването им. В днешния цифров свят практикуващите стеганография могат да скрият съобщенията си в широка поредица от формати данни. Идеални за целта са популярните файлови формати с разширения wav, .mрЗ, .bmp, .doc, .txt, .gif и .jpeg, тъй като излишните или „шумови“ данни могат лесно да се отстранят и да се извлече скритото съобщение. Токай разкри, че доктор Башир прави именно това.

Три месеца поред багдадският учен изпращаше скрито, повтарящо се съобщение в дигиталните снимки на белия си лабораторен плъх Стей-Гоу: „Какви сме ние и какво правим? Бъдете предпазливи в отговора си. Нашите имейли се следят. Доктор Башир.“

Щом откри кода, Емир се захвана трескаво да търси начин да заобиколи електронните системи на института за филтриране и следене на кореспонденцията между членовете на екипа. Подобно на много други организации, институтът беше в по-голяма степен нащрек за атаки, идващи извън неговата компютърна система, отколкото за вътрешни нарушения. Скоро Токай разработи начин, с помощта, на който членовете на екипа да си изпращат и получават имейли без знанието на ръководството. След известно време учените започнаха да си обменят тайни послания средно веднъж седмично. По грубите им преценки проектът беше нещо като игра. Никой не разбираше какво би могло да бъде практическото приложение на изследването им.