Читать «Сянката» онлайн - страница 79

– Къде си хукнал бре, непрокопсанико? Очи ли нямаш, та газиш дамите по пътя си?

– Не чу ли новината? – изстреля в отговор Стамат, докато се мъчеше да изгаси храстчето, имало нещастието да бъде на пътя на Спаскината плюнка.

– Каква новина, чумата да те тръшне дано?

– Кастинг! В Горно Таласъмиево! Утре сутрин на мегдана!!!

– За какво кастинг бре, хаймана?

– За „Стани герой“, как за какво… Каквато си отвеяна, сигурно и раждането си си проспала… – размърмори се Стамат. Спаска го плесна с опашка зад врата:

– Я не ми дръж такъв тон! И какво си се разщурал из гората като улав? Нали знаеш, че всичко е предрешено отдавна? Да не мислиш, че някой ще те пусне теб… – „…какъвто си прост“, искаше да добави ламята, но успя да се спре овреме: Стамат бе твърде чувствителен на теми, касаещи умствените му способности.

– Тази година е друго! – ухили се юначагата. – Май наистина не си в час. Толкин и Перумов са дисквалифицирани за преписване!

– Не може да бъде! Ами другите? Джордж Мартин например?

– Докато дописвал 48-ата книга от оная боза, зациклил, понеже в един момент убил всички. Сега се чудел как да продължи, понеже имал договор с издателството за още 39 тома, а в един момент останал без грам герои. Последното, което чух за него, е че бил се затворил в дома си и трескаво пишел описания на природата…

– А елфите?

– Елфите няма да се явяват, понеже този път щели да ходят на кастинг при Слави Трифонов! Някой ги бъзикнал, че само при него още не са се появявали елфи, те приели предизвикателството и в момента се контят и разучават „Притури се планината“ и „Кажи на майка си“.

Спаска усети как вълнението на Стамат се прехвърля и на нея. Кастингът за „Стани герой“ бе най-лесният начин да яхнеш гребена на вълната и да получиш цял фентъзи роман – само за теб! Години подред обитателите на Оранжевата гора се мъчеха да пробият, но нямаха и най-малък шанс: всичко бе предварително нагласено, дни преди конкурса се знаеше кого ще наградят и на кого ще е посветено поредното уродливо фентъзи. Сега обаче… Ако всичко, което казваше бай Стамат, бе вярно, имаше реален шанс за справедлив кастинг и справедлив избор на главен герой…

Докато ламята премисляше това, Стамат изтълкува мълчанието ѝ като учтив вариант на „довиждане“ и хукна да разгласява потресаващите новини из останалата част на гората. Спаска откъсна клон от най-близкия дъб и замислено го задъвка. В мечтите си вече се виждаше победителка. „Спаска и проклятието на бродниците“… добро име за роман… или пък може би „Куестът за златната ябълка: величието на ламята“… а защо не и „С потури из Средната земя“…

* * *

На другата сутрин на мегдана в Горно Таласъмиево се бяха изсипали над три четвърти от съществата в Оранжевата гора. Самодивите по стар техен обичай се бяха скупчили отделно от останалите и нервно се кискаха. Векове наред те мечтаеха да се появят в еротична сцена от някой фентъзи роман и дори бяха тренирали за целта: всяка от тях носеше за доказателство разпечатка от „Хаджи Димитър“ (нецензурираният от властта ръкопис, включително и тайната сцена с Караджата, за която се носеха легенди, но никой освен самите самодиви не бе чел). Със завидно постоянство те всяка година се явяваха на кастинга за „Стани герой“… и всяка година сукубите им отмъкваха ролите. Този път обаче сексуалните вампирки бяха решили да стачкуват заради подигравките, съпътстващи излизането на поредната книга на Стефани Майър. Самодивите тайничко злорадстваха и стискаха палци този път да им излезе късметът.