Читать «Сянката» онлайн - страница 43

Всичко, както обикновено, започна с изречението „Хващам се на бас, че…“.

Не, не, явно ще трябва да започна отначало. Колкото и да мразя дългите встъпления, трябва да призная, че всеки един разказ има нужда от цялата история, дори главните герои в него да са Джордж Сандърс и Грег Майкълс – хората, на които новинарските агенции посветиха най-много минути ефирно време от първия полет на човек до Юпитер насам. Общественото мнение за тях дълго време се колебаеше между „Осанна“ и „Разпни го“, за да се кротне най-накрая в сивата област на „На кого му пука“ (благодарение на усилията на едва ли не цял легион от генийчетата на „Ю Ес Роботикс“ и по-специално на отдела им „Връзки с обществеността“). Сега обаче, щом сте дошли при мен със желание да научите цялата истина, усещам, че е време историята да бъде завършена – с други думи, към средата, раздухана от новинарските агенции, аз, вашият покорен слуга, трябва да добавя увода и заключението.

Та да си дойдем на думата.

По времето, когато стана целият този скандал с робота KN-95 (наричан от всички Кени), Джордж Сандърс и Грег Майкълс бяха двойка инженери от „Ю Ес Роботикс енд меканикъл мен корпорейшън“, които отговаряха за фината настройка на позитронните мозъци на цялата продукция на фирмата. Другояче казано, нито един робот не излизаше от „Ю ЕС Роботикс“, без да е минал щателна инспекция от Грег и Джордж, целта на която бе да се уверят, че никой от механичните приятелчета няма да излезе сред обществото с дефект или неизправност, която да хвърли петно върху името на корпорацията. Ако се случеше двамата да забележат нещо нередно, те задържаха робота при тях, докато Желязната Сюзън Келвин не отделеше част от скъпоценното си време, за да дойде при тях, мимоходом да загатне как умствените им способности далеч отстъпват от тези на шимпанзе-аутист, да им подхвърли царствено решението на проблема и да се оттегли надуто и пренебрежително. Сандърс можеше да се закълне, че д-р Келвин дори успяваше да затръшне вратата на излизане – независимо от факта, че вратите в цялата фирма бяха плъзгащи се…

Но да се върнем на нашата история. Цялата галимация започна в деня, когато KN-95 дойде при Джордж и Грег. Роботите от серия KN бяха предназначени за работа в паладиевите мини на Амалтея – място, където се събираха отрепки от цял свят в надеждата да изкарат някоя-друга хилядарка и да се пенсионират. Тъй като още не се бе родил човек, който да устои на импулса да излъже кога точно отива на работа, кога си тръгва и колко точно е заработил по време на смяната си, роботите от серия KN трябваше да играят ролята на „бригадири“. В позитронните им мозъци бе вграден най-новият софтуер на „Ю Ес Роботикс“, който комбинираше почти перфектен детектор на лъжата, окомер, който бе в състояние да прецени теглото на количка с паладий с точност до седмия десетичен знак… и вежлив успокояващ глас, разработван от цял отдел по психология, който се предполагаше, че е предназначен да тушира напрежението между миньорите.

Когато ви казвам „напрежение“, не бих искал да оставате с погрешно впечатление, че имам предвид обикновен скандал, завършващ с дружеска прегръдка и масово пиене на алдебаранска бира. „Напрежението“ на Амалтея започваше с кирка в главата и завършваше с тълпа с липсващи крайници и органи в местния лазарет. Някои мислеха, че това е от паладиевите изпарения, които се смесваха с твърде недружелюбната атмосфера на планетоида. Други предполагаха, че виновна е гледката на Юпитер над главите им, от която човек, видите ли, се изнервял и започвал да си мисли за глупости. Трети, най-мъдрите от всички, въобще не се интересуваха от причината, а от следствието и винаги гледаха да са на няколко светлинни минути от свадата още в самия миг на започването ѝ.