Читать «Пайнс» онлайн - страница 80

Всички се прегръщаха.

Ликуваха.

Нощ на човешкото в цялото му зло, веселие и безумие.

Празненство в ада.

За петте й години в Уейуърд Пайнс беше имало само четири празненства.

Тази нощ стават пет.

Тереза изтрива лицето си и се извръща от прозореца.

Прекосява бързо празния таван, като внимава да стъпва бавно по скърцащите дъски. Ако събуди Бен и той види вървящото fete, ще поиска да излезе, да се включи в него.

Спуска се по подвижната стълба, сгъва я и вдига вратата на мястото й.

Толкова е странно да стои на втория етаж на смълчаната къща, като се има предвид какво се случва навън.

Тръгва по коридора и спира при отворената врата на стаята на Бенджамин.

Той спи.

Дванайсетгодишен и с всеки ден приличащ все повече и повече на баща си.

Тя го гледа и се пита дали Итън ще крещи, когато най-сетне го хванат.

Дали ще го чуе?

И ако го чуе, дали ще успее да го понесе?

Понякога нещата изглеждат толкова нормални, сякаш винаги е било така, но после идват моменти, когато натрупалото се напрежение от въпроси, които вече не си позволява да зададе, заплашва да я пръсне като древен кристал.

Скоро по Главната ще зазвучи музика, която вероятно ще събуди сина й.

Бен ще иска да разбере какво става и няма да има как да го излъже.

Няма как да подслади нещата.

Твърде умен е за това.

И тя го уважава прекадено много.

Какво ще му каже?

И по-трудният въпрос…

След седмица, когато се събуди посред нощ сама в тъмната си спалня, лишена завинаги от възможността да види отново съпруга си…

Какво ще каже на самата себе си?

11. Итън се втурна през следващото кръстовище. Всеки път, когато поглеждаше назад, светлините бяха повече, но най-голяма грижа му беше най-близкият преследвач — бегачът с препятствия. Мъжът се беше откъснал от по-бавните си другари и на Итън се стори, че му изглежда познат — плешива, глава, огромни очила в сребърни рамки; когато преследвачът се приближи на десетина метра, Итън осъзна кой е той — онзи изрод аптекарят, от когото се беше помъчил да се сдобие с аспирин преди два дни.

Главната улица се намираше една пряка по-нататък, а от околните сгради на по два и три етажа се чуваше тревожен шум — възбудено бъбрене на събираща се тъжа.

В никакъв случай не би могъл да тича гол по Главната.

Но при тази скорост и без промяна на траекторията след двайсетина секунди щеше да направи точно това.

Между Итън и Главната имаше само една улица, която дори не можеше да се нарече улица, а еднолентова алея, която прорязваше редицата постройки. Итън получи още една яростна доза адреналин, когато осъзна, че ако завие по алеята и попадне на някого, на когото и да било, с него е свършено.

Щеше да бъде насечен до смърт от размахващ мачете аптекар.

Чуден начин да си отидеш.

На улицата имаше едноетажен гараж и Итън забеляза, че ако завие, ъгълът на сградата ще го скрие от преследвача за около две секунди.

Ако в алеята не го чакаше друга тълпа, това можеше да е достатъчно.

До този момент беше спринтирал по самата среда на улицата, но сега беше време да промени тактиката.

Зави рязко надясно по хлъзгавия от дъжда паваж.