Читать «Пайнс» онлайн - страница 18

— Да.

— Не, изветряла е и… не знам… просто… няма никакъв вкус.

— Странно. Аз останах с различно впечатление. Искаш ли да опиташ друга бира?

— Не, май изобщо не трябваше да пия. Ще те помоля за чаша вода.

Тя му донесе чиста чаша и сипа вода върху леда.

Итън вдигна с две ръце горещия сандвич от чинията.

Бевърли бършеше другия край на бара, когато той я повика, като все още държеше сандвича пред устата си.

—       Какво има? — попита тя.

— Нищо. Засега. Ела тук.

Тя дойде и застана пред него.

—       Опитът ми показва, че в около осемдесет и пет процента от случаите, когато си поръчам недопечен сандвич, както направих и сега, получавам добре опечен. Не знам защо повечето готвачи са неспособни да приготвят един хамбургер както трябва, но това е положението. И знаеш ли какво правя, когато получа препечен?

—       Връщаш го? — Бевърли определено не изглеждаше развеселена.

— Именно.

—       Адски трудно може да ти угоди човек, да знаеш.

—       Знам — каза той и се нахвърли върху храната.

Дъвка в продължение на десетина секунди.

— Е? — попита го Бевърли.

Итън остави сандвича, преглътна, избърса пръсти с ленената кърпа и посочи чинията.

— Направо изумително.

Бевърли се разсмя и завъртя очи.

Когато омете и последната троха от чинията, Итън беше единственият клиент в заведението.

Барманката взе чинията му и се върна да му сипе още вода.

— Ще се оправиш ли, Итън? Имаш ли къде да нощуваш?

— Да, уговорих рецепционистката в хотела да ми даде стая.

— Значи и тя се е вързала на глупостите ти, а? — подсмихна се Бевърли.

— Захапа моментално въдицата.

— Е, така и така вечерята е от заведението, да ти предложа ли и десерт? Тук нямаме смъртни случаи от прекаляване с шоколад.

— Благодаря, но май ще е по-добре да тръгвам.

— Какво всъщност правиш тук? Като служебно лице, искам да кажа. Разбирам, ако не можеш да говориш…

— Разследвам изчезнали хора.

— Кой е изчезнал?

— Двама агенти от Сикрет Сървис.

— И са изчезнали тук! В Уейуърд Пайнс?

— Преди около месец агент Бил Евънс и агент Кейт Хюсън са дошли тук на секретно разследване. Броено от днес, никой не ги е чувал от десет дни. Пълна загуба на връзка. Никакви имейли. Никакви телефонни обаждания. Дори джипиесът в служебната им кола замлъкна.

— И са изпратили теб да ги намериш?

— Навремето работех с Кейт. Бяхме партньори, когато тя живееше в Сиатъл.

— Това ли е всичко? — попита Бевърли.

— Моля?

— Само партньори ли сте били?

Итьн усети как нещо затрептя в него — тъга, чуство на загуба, ярост.

Но успя да го скрие.

— Да, бяхме просто партньори. Е, също и приятели. Както и да е, дойдох да ги издиря. Да разбера какво се е случило. Да ги върна у дома.

—       Мислиш, че се е случило нещо лошо ли?

Той само я изгледа, но и това беше отговор.

—       Е, надявам се да откриеш каквото търсиш, Итьн.

Бевърли извади листче за сметки от джоба на престилката си и го плъзна по бара.

—       Това са пораженията, така ли?