Читать «Вкусът на мечтите» онлайн - страница 10

Промяната беше ползотворна!

Собствениците на магазините вече не ги затваряха през зимата. Като гъби изникнаха пансиони, предлагащи закуска, магазини за спортни стоки и ресторанти. Вместо да затварят вилите си през зимата, летните курортисти започнаха да ги дават под наем на скиори. Някои дори решиха да заживеят за постоянно в Балд Слоуп и се пренесоха в красивите си къщи с големи веранди под разлистени дървета, полагайки основите на висшето общество в градчето. Марко вече беше добре приет сред тях. Та нали в крайна сметка именно той беше причината за създаването на местния елит. Най-сетне произходът му вече не интересуваше никого. Важното бе, че благодарение на проницателността си е спасил Балд Слоуп.

Най-после този град му принадлежеше.

Джоузи спря пред някакво малко жълто бунгало и сравни номера, написан на пощенската кутия, с адреса, който сутринта беше взела от телефонния указател. Всичко съвпадаше. Тя се облегна на волана и се загледа през предното стъкло. Къщата изглеждаше наскоро боядисана и прозорците бяха чисти, но явно Дела Лий още през лятото бе зарязала градината. От двете страни на пътеката към верандата бяха наредени пластмасови джуджета и саксии с изкуствени цветя, на двора стоеше шезлонг за слънчеви бани, който сега беше обсипан с червено-черни листенца, опадали от шипковия храст до къщата.

Джоузи изключи двигателя на големия златист кадилак, купен по настояване на майка й.

Донякъде познаваше този работнически квартал — като малка понякога минаваше от тук по време на неделните разходки с колата, шофирана от баща й. Целият й живот бе съсредоточен в тези разходки. Само тогава се чувстваше спокойна. През останалото време бе в непрестанен конфликт с майка си — конфликт, който и до ден-днешен й се струваше необясним. Не знаеше защо като малка бе толкова проклета. Не знаеше какво бе предизвиквало истеричните й пристъпи. Майка й не заслужаваше подобно отношение. Истината обаче бе, че само по време на неделните разходки тя се успокояваше и се опиваше от разказите на баща си. Той знаеше всичко за Балд Слоуп. Познаваше всеки квартал като петте пръста на ръката си. Бе прехвърлил шейсетте, когато Джоузи се роди, и вече бе сред градските големци — богаташ с прошарени коси и наперена походка. Онези, които не го познаваха отпреди, не биха предположили, че баща му е бил коминочистач и че Марко е напуснал училище след шести клас, за да му помага. Разказваше на дъщеря си как като малък заставал на някой покрив, гледал къщите и мечтаел да притежава най-хубавата в най-хубавия квартал, където никой няма да може да гледа отвисоко дома му, камо ли самия него.

Марко почина, когато Джоузи беше деветгодишна и тя изпита усещането, сякаш жесток удар я беше изтръгнал от дълбок сън. Останала й беше само майка й, а тя, Джоузи, се държеше толкова лошо с нея. Тогава се зарече, че каквото и да й струва, ще изкупи вината си и ще компенсира Маргарет за всичко, което й беше причинила. В деня след смъртта на Марко тя за пръв път се сдържа да не отговори на майка си, за пръв път изтърпя да я смъмрят и да не изпадне в истерия; през този ден прозря колко трудно ще е да промени мнението, което хората си бяха съставили за нея. Оттогава бяха изминали почти двайсет години, но още не беше спечелила битката.