Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 21

– Харесва ми прическата му тази вечер – коментира Маделин.

Той прекъсна разговора си с момичетата и заобиколи тълпата, вперил поглед в мен. Щом наближи, изпълних скромен реверанс, а той сложи ръка на кръста ми, обръщайки и двама ни с гръб към останалите в студиото.

– Лошо ли ти е?

Въздъхнах.

– Опитах да го прикрия. Главата ми пулсира от болка. Просто трябва да полегна.

– Хвани ме под ръка. – Той ми подаде лакътя си и аз го обвих с ръка. – Усмихвай се.

Повдигнах крайчетата на устните си. Макар и да не ми беше до усмивки, близостта му улесняваше задачата.

– Много любезно от ваша страна да ме удостоите с присъствието си – каза той с достатъчно висок глас, че и останалите момичета да чуят. – Опитвам да си спомня кой десерт предпочитахте.

Не му отговорих, но задържах щастливото си изражение, докато излизахме от студиото. Веднага щом прекрачихме прага, усмивката ми посърна, а като стигнахме дъното на коридора, Кларксън ме вдигна на ръце.

– Да те водим при доктора.

Стиснах очи. Отново започваше да ми се гади и цялото ми тяло се обливаше в студена пот. Но се чувствах много по-удобно в обятията му, отколкото на стол или легло. Независимо от люшкането, това, че можех да отпусна глава на рамото му, беше най-хубавото нещо на света.

В медицинското крило ни посрещна друга сестра, но и тя беше също толкова грижовна, докато помагаше на Кларксън да ме сложи в леглото и да пъхне възглавница под краката ми.

– Докторът спи – каза сестрата. – Цялата минала нощ и почти цял ден изражда бебетата на две прислужнички. Две момченца едно след друго! Само с петнайсет минути разлика.

Усмихнах се на хубавата новина.

– Няма нужда да го безпокоите – уверих я. – Имам само главоболие и то ще мине само.

– Глупости – обади се Кларксън. – Помолете някоя прислужница да донесе вечерята ни тук. Ще изчакаме доктор Мишън.

Сестрата кимна и се отправи към вратата.

– Не беше нужно – прошепнах аз. – Докторът е имал тежка смяна, а аз ще се оправя и без негова помощ.

– Би било проява на небрежност, ако не ти подсигуря най-добрите грижи.

Съзнанието ми опита да придаде романтично звучене на думите му, но май по-скоро се чувстваше задължен. И въпреки това можеше да се върне при останалите. Вместо това обаче той избра да остане с мен.

Почоплих вечерята си, тъй като не исках да изглеждам груба, но все още ми се гадеше от главоболието. Медицинската сестра ми донесе някакво лекарство и докато доктор Мишън се появи с мокра от душа коса, се чувствах много по-добре. Вече усещах болката в главата си като тъничък пулс вместо като кънтяща камбана.

– Съжалявам за забавянето си, Ваше Височество – каза той с поклон.

– Няма нищо – увери го принц Кларксън. – Хапнахме прекрасна вечеря във ваше отсъствие.

– Как е главата ви, госпожице? – Доктор Мишън хвана китката ми с пръсти, за да измери пулса ми.

– Много по-добре. Сестрата ми даде някакво лекарство, което веднага ми помогна.

Той извади малко фенерче от джоба си и светна в очите ми с него.

– Може би трябва да ви изпиша нещо за ежедневен прием. Знам, че опитвате да овладявате главоболието, след като започне, но вероятно има как да го предотвратим. Не мога да ви гарантирам нищо, но ще се постарая да ви помогна.