Читать «Съкрушени» онлайн - страница 8

След бъркотията те решиха да си признаят какво са сторили с Табита — това беше единственият начин да се отърват от А. Срещнаха се в къщата на Ариа, за да се обадят в полицията, но докато чакаха да ги свържат с детектива, който отговаряше за разследването на случая, по телевизора започна извънредна новинарска емисия. Представяха резултатите от аутопсията на Табита Кларк — тя е била убита от силен удар в главата, а не от падането. Но в това нямаше никакъв смисъл; никое от момичетата не я беше удряло. Което означаваше, че… те не бяха виновни.

Секунди по-късно всички получиха есемеси от А.

Пипнахте ме, кучки — аз го направих. И знаете ли какво? Вие сте следващите.

Миризма на изгоряло откъсна Спенсър от мислите й. Над тостера се вдигаше пушек.

— Мамка му — прошепна тя и удари ръчката, за да изкара филийките. Когато се обърна, всички около масата я гледаха. Амилия леко се подхилкваше. Мелиса изглеждаше обезпокоена.

— Добре ли си? — попита госпожа Хейстингс.

— Добре съм — отвърна бързо Спенсър, изпускайки горещите филийки върху големия мраморен плот. Да, за тях беше голямо облекчение, когато разбраха, че не са убили Табита, но все пак А. разполагаше с тонове компромати срещу тях, включително техни снимки на покрива от онази нощ. А. можеше да каже, че момичетата са слезли на брега и когато са разбрали, че Табита не е мъртва, са я довършили. А есемесът с признанието на А. нямаше да свърши никаква работа в съда — аз го направих можеше да означава хиляди неща.

Ами „Вие сте следващите“? Кой беше А.? Кой изпитваше такова огромно желание да ги убие? В същия ден, когато бяха решили да си признаят, Емили беше казала на момичетата, че е оставила задната врата на къщата в Поконос отворена, за да може Истинската Али да избяга от пожара. Възможно ли беше тя да е още жива… и да се представя като А.? Това беше най-вероятното нещо: Истинската Али беше единственият дотолкова луд човек, че да е способен да извърши нещо такова.

Мелиса стана от масата и погъделичка Спенсър отстрани.

— Обзалагам се, че знам защо си толкова разсеяна тази сутрин. Да не би някой да е нервен, защото отново ще види едно определено момче?

Спенсър наведе глава. Беше се изпуснала, че Рифър Фредерикс, новият й приятел, ще й дойде на гости от Принстън, където живееше. Двамата не се бяха виждали от пътуването. Днес беше ден за специализация на учителите в двете училища и двамата за пръв път бяха свободни по едно и също време.

— Сигурно ще е забавно — рече тя равнодушно, макар пеперудите в корема й да запърхаха.

— Ще го поканиш ли за абитуриентския бал? — попита Амилия.