Читать «Съкрушени» онлайн - страница 75

— Какво става? — прошепна Спенсър, когато отвори вратата.

Емили се огледа. След това избута Спенсър по коридора към мокрото помещение. Затвори вратата и включи вентилатора, който изтрака шумно и забръмча.

— Какво правиш? — Спенсър се намръщи на отражението на Емили в огледалото. — Ами Айрис?

— Няма проблем — увери я Емили. — Исках да съм сигурна, че никой няма да ни чуе. Току-що узнах, че Али е имала специален приятел — някой извън Убежището. Двамата се срещнали след като е била изписана, веднага след ареста на Иън. На едно дърво в парка Кеплър Крийк е изрязан надпис Аз обичам Али Д. и дата от миналата година.

— Парка Кеплър? — Спенсър се облегна на умивалника. — Това е почти в Делауеър.

Емили загриза палеца си.

— Знам. Може би приятелят й е оттам. Али казала, че той е най-добрият й приятел. Ами ако той й помага?

Спенсър се замисли за онова, което й беше казал Чейс за Били Форд: служителят на интернет компанията, който бе подхвърлил снимките в лаптопа му, също е бил момче.

— Тя не ти ли каза името му?

— Не. Но може би той ни е мразел също толкова силно, колкото и Али. Може да е бил ядосан, че сме вкарали Истинската Али в Убежището, а сме освободили Кортни. По всичко личи, че търсим момче, нали?

— Възможно е да е Джейсън — каза Спенсър. — Или Уайлдън. Или… чакай малко. — Тя изскочи навън, изтича нагоре по стълбите и грабна навития на руло списък, който бяха направили в паник-стаята; беше го скрила в една кутия под леглото си. Разви го върху умивалника и задраска имената на момичетата. Следващи в списъка бяха Джейсън и Уайлдън.

— Ако някой е бил ядосан, че Али е затворена в Убежището, то той трябва да я е познавал отпреди размяната с Кортни, нали? — промърмори Емили, докато гледаше списъка. — Джейсън очевидно отговаря на профила, но не мога да си го представя да убива заради нея.

— А аз си мисля същото за Уайлдън — промърмори Спенсър. — Той страстно мразеше Али — а и представяйки се за А., тя доста го унизи с онези амишки истории миналата година. — А. беше изпратил Емили на едно безплодно търсене сред амишите, където тя бе разкрила произхода на Уайлдън.

Емили кимна.

— Това определено беше нещо, което той не искаше да се разчува. Ако Уайлдън е помощникът на Али, не знам как й е позволил да го стори.

Спенсър сложи една въпросителна до името на Джейсън и задраска Уайлдън. Двете момичета отново погледнаха към списъка. Греъм. Ноъл.

Спенсър се взря в бледото отражение на Емили в огледалото.

— Напоследък разговаряла ли си с Ариа? — попита тихо тя.

— Тя не отговаря на обажданията ми. — Емили преглътна тежко. — Мисля, че е ядосана, защото й зададохме толкова много въпроси за Ноъл.

— И на мен изобщо не ми е приятно — промълви Спенсър. — Но… — Тя замълча замислено. През последните няколко дни беше преровила всичките си спомени за Ноъл и се бяха появили някои доста притеснителни подробности. Като например как в деня след блъскането на Табита момичетата се бяха събрани в стаята на Спенсър, за да обсъдят какво да правят. Докато се тюхкаха, Спенсър чу някакви звуци от коридора. Тя надникна през шпионката и видя Ноъл да стои пред вратата, загледан в екрана на телефона си. Тя отвори рязко и го погледна.